Запроправяха си път през тълпата, като се стараеха да поддържат известна дистанция зад Серафейм. Той изглежда не подозираше, че го следят, защото крачеше нехайно, макар и целенасочено. Орките го проследиха до източния квартал, където улиците се стесняваха, а минувачите имаха зъл и застрашителен вид, сякаш криеха под наметалата си наточени кинжали.
Неочаквано Серафейм сви зад един ъгъл. Когато орките стигнаха там, видяха, че са се озовали в пуста задънена улица. От непознатия нямаше и следа. Точно срещу тях се издигаше порутена и на пръв поглед изоставена постройка. Имаше само една врата. Всъщност това бе единствената врата на цялата улица.
Орките решиха, че мъжът е влязъл в тази къща. Вратата зееше леко отворена. Орките заеха позиции от двете й страни.
— Влизаме ли? — попита Хаскеер.
— Какво друго? — отвърна с въпрос Страк.
— Спомни си какво каза на Джъп. При рискована ситуация викай другите на помощ.
Страк се изненада от здравомислието на Хаскеер.
— Не зная дали ситуацията го изисква — рече той и погледна към небето. — От друга страна, наближава време за срещата. Сифи, върни се на площада и доведи Джъп и останалите. Ако не ни намерите на улицата, значи сме вътре. Хайде, тичай.
Оръженосецът хукна да изпълни задачата.
Сега вече останаха само Хаскеер, Точи, Рефдоу и самият Страк. Той предположи, че ще са достатъчно, за да се справят с един смахнат разказвач.
— Влизаме — реши Страк и измъкна ножа от ботуша си. — Извадете оръжията.
Той побутна вратата и влезе, следван от останалите.
Озоваха се в просторно помещение. До отсрещната стена имаше подиум, на който бе поставен резбован трон. Покрай стените бяха подредени възглавнички. Нямаше жива душа.
— Къде, по дяволите, изчезна този Серафейм? — попита Хаскеер.
— Трябва да има още стаи — рече Страк. — Хайде да…
Внезапен шум и раздвижване го накараха да млъкне. В подиума се появи скрита врата. През нея в помещението нахлуха десетина въоръжени таласъми, които ги обкръжиха. Носеха боздугани, мечове и къси копия. Един от таласъмите ги заобиколи и залости вратата към улицата.
Нащърбени остриета на копия опряха в гърлата им. Таласъмите издърпаха ножовете от ръцете им и ги хвърлиха на земята. Сетне ги претърсиха за още оръжия, но не проявиха никакъв интерес нито към торбичките с пелуцид, нито към звездите. Взеха обаче веригата на Хаскеер.
На подиума се появи още един таласъм. За разлика от другите той беше облечен в копринена туника и носеше бижута.
— Аз съм Разат-Каджи — представи се той тържествено.
— Проклет роботърговец! — изръмжа Хаскеер.
Един от таласъмите го удари с дръжката на копието в корема. Хаскеер се преви и задиша тежко.
— Внимателно със стоката! — подвикна му Разат-Каджи.
— Страхливец — заплю го Страк. — Защо не дойдеш да си премерим силите, само аз и ти — орк срещу таласъм?
Разат-Каджи се засмя презрително.
— Какъв очарователен примитивизъм! Остави тази склонност към насилие, приятелю, защото искам да те срещна с една личност. Влез! — извика той.
Скритата врата се отвори и в помещението пристъпи Койла, водена от Блаан, който бе извил отзад ръцете й. Когато зърна Страк, Хаскеер и останалите, на лицето й се изписа изненада.
— Десетник — рече Страк.
— Капитане — отвърна по навик тя. — Съжалявам, че ви забърках в това.
— Ние сме дружина и държим един на друг.
Тя изгледа Хаскеер.
— Имаме сметки за уреждане с теб, стотник.
— Колко трогателно! — намеси се Разат-Каджи. — Жалко, че нямаме време да се наслаждаваме на тази малка драма. По-късно ще можете да се сбогувате.
— Помощниците на този тук скоро ще се върнат! — извика Койла и посочи Блаан.
— Серафейм с тях ли е? — попита Страк.
— Кой Серафейм? Разказвачът?
— Мълчете! — просъска роботърговецът. След това каза на стражниците нещо на таласъмски.
Те наобиколиха отново Страк, Хаскеер и оръженосците и ги изтикаха в ъгъла. В това време на вратата се потропа. Един от таласъмите надникна през отвора, сетне дръпна резетата.
Влязоха Лекман и Олей.
— Ето ги и другите плъхове — обяви Койла.
Блаан й изви ръката и изръмжа:
— Не дрънкай!
Лекман огледа сцената.
— Я какво си имаме тук. Бях чувал, че си голям мошеник, Разат-Каджи, но не очаквах чак такъв размах от теб. Виждам, че се е появила бандата на тази кучка. Или поне част от нея.
— Точно така — потвърди роботърговецът. — С тези добре ще си натъпча кесията.
— Твоята кесия? — изтърси Олей. — Мика, какво означава това?