— Опипване на почвата, предполагам.
— Надявам се, не храните илюзии, че можете да предявите претенции към моята собственост — обърна се към тях Разат-Каджи. — Последствията ще бъдат крайно неприятни.
Лицето на Лекман почервеня.
— Аз и партньорите ми трябваше да отведем точно тези орки на друго място.
— Е, и какво от това? Вашите споразумения не важат в Хекълой. Пък и те сами дойдоха при мен.
— Но аз ти доведох нея, а тя доведе тях. Това нищо ли не означава?
— Ехей! — провикна се гневно Хаскеер. — Я престанете! Говорите за нас, сякаш сме пушено месо!
Таласъмът, който го бе ударил преди малко, го смушка отново с копието. Хаскеер пак се преви.
— Че вие сте си месо и нищо повече! — захили се Лекман.
Хаскеер се изправи и впи студен поглед в таласъма с копието.
— Това ти беше втори път, гадино — заплаши той. — Скоро ще си платиш, с лихвите!
Таласъмът го изгледа безучастно и вдигна копието за трети удар. Разат-Каджи му кресна нещо и той свали ръце. След това роботърговецът добави:
— Сигурен съм, човеко, че ще можем да достигнем до взаимно приемливо споразумение.
— Виж, това вече е приказка — кимна Лекман и лицето му се разведри. — Макар че, доколкото зная, тези изменници не стават за нищо, най-малкото за телохранители.
Роботърговецът огледа орките. Погледът му се плъзна по мускулестите им тела, по покритите им с белези лица, спря се на спокойните им уверени изражения.
— Сигурно си прав. Ще са малко по-трудни за укротяване от женската — съгласи се той.
Страк погледна към Койла и си помисли колко малко знае таласъмът за нея.
— Обещаха ни злато за главите им — намеси се Олей. — Лично кралица Дженеста.
Разат-Каджи обмисли думите му и заключи:
— Една доста примамлива възможност.
Групата на Джъп прекара времето си в напразно дирене. След като изминаха отредените три часа, той поведе оръженосците назад към площада.
Там вече ги очакваше Сифи, който им предаде посланието на Страк.
— Тръгваме веднага — кимна Джъп, след като го изслуша.
Дори минувачите да намираха за странно, че едно джудже води група орки из улиците на Хекълой, те се постараха да запазят коментарите за себе си. За щастие по пътя си Джъп и другарите му не срещнаха Застъпници.
Имаше един напрегнат момент, когато стигнаха източния квартал и Сифи не знаеше коя пресечка да хванат. Но някак избра вярната и след около пет минути съгледаха уличката с бялата къща. Не се виждаше никой.
Това никак не се понрави на Джъп.
— Страк е казал, че ще ни чакат отвън, така ли?
— Да — потвърди Сифи. — Ако всичко е наред.
— В такъв случай трябва да предположим, че «не всичко» е наред — заключи Джъп и се обърна към останалите: — Очевидно вътре ще ни очакват врагове. Струва ми се, че това е една от онези ситуации, в които употребата на оръжие е задължителна.
Озъртайки се предпазливо, те наизвадиха ножовете си.
Джъп протегна ръка и бутна вратата. Тя не помръдна. Той даде знак на останалите да се приближат. По негов сигнал всички се нахвърлиха едновременно върху вратата, избиха я от рамката и нахлуха вътре.
После замръзнаха на местата си.
Пред тях имаше двама човеци, въоръжени с ножове. Вдясно, Хаскеер, Страк и останалите орки бяха притиснати до стената. Пазеха ги седем-осем таласъма, въоръжени с боздугани, мечове и копия. Върху подиума, в другия край на помещението, стоеше таласъм в копринени дрехи. Зад него се виждаше Койла, в лапите на едър мъжага.
Един таласъм се появи откъм близкия ъгъл и препречи разбитата врата, стиснал в ръце копие.
Лекман се ухили.
— Става все по-хубаво.
— Ето, че цялото мило семейство се събра — добави също широко усмихнат Олей.
— Хвърлете оръжията! — просъска Разат-Каджи.
Никой не помръдна.
— Предайте се — подкрепи го Лекман. — По-малко сте и сте по-зле въоръжени.
— Не приемам заповеди от таласъми, нито от вонящи човеци.
— Прави каквото ти казват, изрод такъв! — кресна Лекман.
Джъп погледна към Страк.
— Капитане?
— Прави каквото трябва, стотник.
Нямаше и капка съмнение какво има предвид Страк.
Джъп преглътна. След това спокойно добави:
— По дяволите, какво е животът без малко вълнение?
15.
Джъп замахна и промуши най-близкия таласъм в гърдите. За миг в помещението се възцари мъртвешка тишина.
След това сякаш изригна адът.
Един от оръженосците дръпна копието на поваления таласъм и се нахвърли върху следващия. Страк и Хаскеер също скочиха срещу стражниците. Започна яростна борба за оръжията.