Мечове отбиваха копия, ножове се удряха в ризници, ехтеше звън на стомана. Един оръженосец вдигна масата и я стовари върху гърба на един таласъм. Друг го промуши с копие в гърдите. Въоръжен с боздуган таласъм се нахвърли върху орк и го повали на земята. Падналият успя да се претърколи, изправи се и отби следващия удар с меча си.
На подиума Хаскеер и Блаан бяха заети в яростен юмручен бой. Никой нямаше намерение да се предава.
Блаан успя да халоса Хаскеер по брадичката, но не успя да го повали. Хаскеер нададе безумен вик и отвърна със съкрушителен удар в търбуха на огромния мъж. Блаан се олюля, но също остана на крака. И двамата очевидно не бяха свикнали противниците им да остават прави след подобни удари. Това само разпали яростта им.
Блаан се хвърли с неочаквана за едрото му тяло пъргавина и обгърна с ръце изненадания Хаскеер. Двамата се сборичкаха, напрегнали мишци, със зачервени лица.
Койла се подвоуми дали да не избере роботърговеца, но друга цел я привличаше повече. Тя скочи от платформата. Един таласъм й препречи пътя. Двамата кръстосаха оръжия, таласъмът компенсираше липсата си на финес с бесни замахвания. Тя отбиваше всички удари, без особени усилия. В подходящия момент го препъна, премести центъра на тежестта си и заби меча си в окото му. Таласъмът изпищя и рухна.
Койла се насочи към ловците на глави.
Лекман и Страк продължаваха да си разменят удари. Но не те бяха целта й. Тя искаше Олей, който се сражаваше с Джъп.
— Мой е! — извика тя.
Джъп веднага я разбра, отстъпи назад, завъртя се и си намери друг противник. Койла зае мястото му и изгледа кръвнишки Олей.
— Мечтаех за този миг, копелдако!
— Дължиш ми го, кучко! — отвърна той и неволно докосна превързаното си ухо.
Звънът на мечовете им оповести началото на двубоя. Койла приклекна, подскочи рязко и завъртя дръжката на оръжието си. Олей се защитаваше с ярост, която сякаш бе на път да прерасне в паника. Ударите му бяха прекалено силни и доста неточни, но това ги правеше донякъде и непредсказуеми и опасни.
От своя страна Койла влагаше в двубоя омразата, която бе натрупала по време на пленничеството си при ловците на глави. Само кръв можеше да измие униженията, на които я бяха подложили. Тя удряше меча на Олей с такава сила, че беше цяло чудо, че досега не се бе строшил. Мъжът вече се задъхваше и явно беше на края на силите си. Беше забравил напълно за атаките и бе преминал в глуха защита.
Страк бе установил, че въпреки небрежния си вид Лекман се сражава като дявол. Боят с него изискваше пълна концентрация и сила.
Имаше една стара оркска поговорка, според която врагът се бие така, както разсъждава. Напълно в съответствие с природата си, ловецът на глави използваше финтове и лъжливи движения. Страк бе опитен в тази тактика и му отвръщаше със същото, макар че предпочиташе да се разправи с него бързо и директно.
Двамата се въртяха предпазливо, като се изучаваха един друг и търсеха слабите си места. Лекман скочи и замахна с меча към главата на орка. Страк парира удара и отвърна с мушване към гърдите. Но Лекман вече не беше на същото място. Двамата продължиха смъртоносния си танц.
Разат-Каджи бълваше яростни ругатни както на родния си език, така и на универсалния. Млъкна едва когато един от оръженосците се пресегна към подиума и го улови за крака. Търговецът на роби подскочи уплашено. Тъй като не разполагаше с оръжие, той вдигна един тежък чувал и го стовари върху главата на оръженосеца. Но не уцели и изгуби равновесие. Оръженосецът вдигна меч и разпори чувала. Дъжд от сребърни монети, парите, предназначени за ловците на глави, се посипаха във всички посоки. Орки и таласъми се захлъзгаха по тях.
Въпреки огромната си сила нито Блаан, нито Хаскеер успяваха да реализират надмощие. Хаскеер си даваше сметка, че трябва да приключи двубоя колкото се може по-бързо, защото силите му бяха на изчерпване. Двамата бяха вкопчени в свирепа прегръдка, като Блаан го бе обгърнал и го притискаше в обятията си. Оркът вдигна бавно свободната си ръка, стовари юмрук върху голата глава на ловеца и се опита да освободи притиснатата си ръка, като напъна мишци.
Лицето на Блаан се поду и зачерви от усилие. Той успя да издържи на атаката, но Хаскеер усети, че е нужно още съвсем малко, за да се освободи от хватката му. Изведнъж му хрумна друга идея — вдигна крак и го стовари с всички сили върху крака на Блаан. Човекът изрева от болка. Хаскеер продължи да мачка крака му с пета. Блаан издиша шумно и разтвори обятия, неспособен да задържа повече хватката.
Той се олюля и отстъпи, като накуцваше. Хаскеер направи няколко крачки и го изрита в слабините. Блаан нададе пронизителен вик. Без да губи нито миг, влагайки цялата си мощ, Хаскеер го засипа с бързи удари — по брадичката, стомаха, сетне отново в лицето. Блаан падна като отсечено дърво. Дървеният подиум се разтресе.