Следвайки примера на Хаскеер, Страк заудря с меча си второто око на Застъпника. То също се пръсна, освобождавайки още една зелена струя. Застъпникът потрепери, ръцете и краката му заблъскаха бясно по пода. Задъхвайки се от отвратителната миризма, орките отстъпиха назад.
Третият Застъпник все още бе при вратата, където част от Върколаците отличаха вниманието му.
— Да изчезваме! — извика им Страк.
— Орките не отстъпват! — възрази Хаскеер.
Джъп и Койла се появиха тъкмо на време, за да чуят думите му.
— Направихме каквото можахме, глупако! — викна му Джъп.
— Вие, джуджетата, се задоволявате с малко.
— В името на всички богове, размърдайте се! — скастри ги Койла. — По-късно ще спорите!
Всички се втурнаха към вратата.
Нови четирима Застъпници се приближаваха откъм края на улицата и запречиха единствения им път за бягство. Застъпникът в къщата пристъпваше към вратата.
— Тия никога ли не се предават? — попита Джъп.
Страк си даде сметка, че единственият начин да се измъкнат, е да прескочат стената в дъното на улицата. Тя беше висока и гладка. Той кимна на Хаскеер и Брегин да направят столче.
Други двама оръженосци се покатериха на стената и огледаха от другата страна. Докладваха, че оттам започва нова улица, сетне протегнаха ръце, да помогнат на другарите си да се изкатерят. Един по един оръженосците задрапаха нагоре по стената и се спуснаха от другата страна. Тъй като бе по-нисък на ръст от останалите, Джъп се нуждаеше от допълнителна помощ.
Само Койла, Страк, Брегин и Хаскеер бяха останали при стената, когато Застъпникът излезе от къщата. Страк и Койла се закатериха по стената.
— Побързайте! — извика им Хаскеер.
Двамата с Брегин стояха с изпънати нагоре ръце. Неколцина оръженосци ги уловиха от ръба на стената и ги изтеглиха. В този момент Застъпникът се пресегна и хвана Хаскеер за крака. Той успя да се освободи и задрапа отчаяно нагоре. Четиримата Застъпници вече бяха съвсем близо.
Най-сетне Хаскеер и Брегин също се изкачиха върху стената. После се спуснаха от другата страна, където ги очакваха останалите.
— Уф, на косъм беше! — изпъшка Джъп.
Изведнъж част от стената избухна и се срина. Разхвърча се мазилка, вдигна се облак прах. Пред втрещените им погледи се появи един покрит с прахоляк Застъпник, който рушеше стената, сякаш тя бе от хартия. Малко по-встрани втори Застъпник проби стената с юмрук.
— Да се махаме оттук! — извика Страк. — Скрийте оръжията! Няма смисъл да привличаме повече внимание.
Най-трудно се оказа да прикрият мечовете. Наложи се да се освободят от боздуганите и копията. После хукнаха по улицата.
Скоро стигнаха до неголям площад, където забавиха темпото. Страк ги накара да се разделят на три групи, за да се слеят с тълпата. При него останаха Койла, Джъп, Хаскеер и няколко оръженосеца.
— Не зная дали Застъпниците имат начин да разговарят помежду си — рече им задъхано Страк. — Но рано или късно всички ще започнат да ни търсят.
— Значи, взимаме конете и оръжията и се омитаме оттук — обади се Джъп.
— Точно така, но забрави за оръжията. Прекалено рисковано е да ги поискаме на караулката. Пък и вече си имаме оръжия.
— Конете също представляват известен риск — припомни му Койла.
— Но трябва да го поемем.
— И за мен ще трябва кон — рече му тя.
— Ще ти купим.
— С какво?
— Имаме пелуцид. За щастие той се търси като всяка друга валута.
— Жалко за оръжията — оплака се Хаскеер. — Имах няколко, на които много държах.
— Аз също — съгласи се Джъп. — Но си заслужаваше да ги разменя срещу теб и Койла.
Хаскеер не можа да прецени дали джуджето говори сериозно, или се подиграва и реши да премълчи.
Докато вървяха към конюшните, те се озъртаха тревожно. На няколко пъти мерваха в далечината патрулните двойки на Застъпниците. Страк даде знак на орките да запазят спокойствие и да се държат непринудено, доколкото могат. Изглежда чудовищата нямаха възможност да общуват от разстояние. Страк предполагаше, че това е поредното последствие от отслабването на магията.
Най-сетне стигнаха конюшнята. Събраха конете и купиха още един, без да предизвикат подозрение.
Когато излязоха на улицата, Джъп попита:
— Не е ли по-добре да останем разделени на три групи? Поне докато излезем. Така няма да правим впечатление.
— Чакайте малко — намеси се Койла. — Няма ли да бъде подозрително, когато първата група излезе, без да си поиска оръжията. Това може да влоши шансовете на втората и третата.