Мерсадион не сваляше втрещен поглед от Дженеста. Видя, че в ръцете й няма нова сфера и побърза да заговори:
— Разбира се, Ваше Величество, възможно е всичко, което вие пожелаете. Ще се заема незабавно с изпълнението на задачата. Сигурен съм, че ще се справим с всички дребни пречки, които могат да се появят при събирането на армията.
— Чудесно, генерале. Знаех си, че ще се съгласите с мен. — Тя изтупа ръцете си, като че бяха прашни. — И още нещо.
Напрежението се върна в тялото на Мерсадион.
— Милейди?
— Става въпрос за дисциплината. Сигурно си давате сметка, че Страк и дружината му имат ореола на герои в някои среди на армията ни.
— За съжаление това е вярно, Ваше Величество. Макар че със сигурност не е широко разпространено.
— Постарайте се да си остане така. Всъщност какво предприемате срещу тази популярност?
— Разпространихме вашата версия… тоест истината за това защо Върколаците са станали изменници. Освен това онези представители на нисшите рангове, които си позволяват да разпространяват заблуждаващи разкази за «подвизите» на Върколаците, се наказват с бичуване.
— Нека това важи за всички рангове и наказанието да се прилага при споменаването на името на Страк. И нека наказанието да бъде екзекуция. Изгорете няколко размирници и останалите ще склонят глави.
— Слушам, милейди.
— Внимание към дребните неща, Мерсадион. Това е тайната на управлението на всяко кралство.
— И тайната на вашия успех, милейди — добави той, с надеждата да спечели благоразположението й.
— Не, генерале. Тайната на моя успех е жестокостта.
В продължение на два дена Страк, Койла, Хаскеер, Джъп и оръженосците се придвижваха, без да срещнат каквито и да било препятствия. Спираха рядко и за малко, колкото да си поемат дъх конете.
Следобедът на втория ден умората си казваше тежката дума. Но в далечината вече се виждаха дърветата на залива и покрайнините на Дроганова гора.
Когато сенките започнаха да се удължават, задните съгледвачи забелязаха към тях от изток да се приближават четирима конници. Нямаше никакво подходящо прикритие на километри наоколо, нито видима причина да смятат, че конниците са част от по-голям отряд.
— Неприятности? — попита Джъп.
— Да… ако смяташ, че не можем да се справим с четирима — отвърна Страк и даде знак да забавят ход.
Изминаха няколко минути и Хаскеер обяви:
— Това са орки.
Страк присви очи и рече:
— Прав си.
— Което не означава, че са ни приятели — припомни им Койла.
— Не. Но пак ще повторя, че са само четирима.
След известно време четиримата ги застигнаха и спряха срещу тях.
— Добра среща! — поздрави ги водачът им.
— Добра среща! — отвърна предпазливо Страк. — Какво ви води насам?
Водачът го погледна внимателно.
— Ти си онзи, нали?
— Какво?
— Страк. Никога не сме се срещали, капитане, макар че съм ви виждал на два пъти. — Той огледа останалите. — А тези са Върколаците?
— Да, аз съм Страк. Ти кой си и какво искаш?
— Десетник Триспеер, капитане. — Той кимна към спътниците си. — Правод, Каед и Реллеп.
— От някоя дружина ли сте?
— Не. Бяхме пехотинци в ордата на кралица Дженеста.
— Къде? — озърна се изплашено Джъп.
— Ние… я напуснахме.
— Никой не напуска службата при кралицата по друг начин, освен с краката напред — подметна Койла.
— Избягахме, капитане. Също като вас.
— Защо? — поиска да узнае Страк.
— Изненадан съм, че питате. Съвсем просто е — омръзна ни да й служим. Тя е несправедлива и жестока. Воюваме, защото сме орки и за това сме създадени, и го правим без да се оплакваме. Но тя просто преминава всякакви граници.
Оркът на име Каед добави:
— Освен това, господарю, мнозина от нас не одобряваха факта, че се сражаваме на страната на човеците.
— Не сме единствените, които офейкахме — продължи Триспеер. — Не сме и много, но се обзалагам, че броят ни ще расте.
— Нас ли търсехте? — попита Джъп.
— Не, стотник. Не точно… Когато избягахме, се надявахме да ви срещнем, но не знаехме къде да ви търсим. Сега идваме от Хекълой. Чухме за суматохата и решихме, че сигурно сте я предизвикали. Някой ни каза, че сте препуснали на запад…
— И защо се надявахте да ни намерите? — попита Страк.
— Дружината ви официално е обявена за изменническа. Има награди за главите ви. Големи.
— Това вече го знаем.
— Непрестанно се опитват да ви очернят. Приписват ви какви ли не грехове. Казват, че сте обикновени престъпници, че убивате своите, че сте откраднали някакво съкровище, което принадлежало на кралицата.