Лицето на Страк помръкна.
— Защо ли не съм изненадан? Накъде биеш всъщност?
— Ами… повечето от нас не вярват в това. Винаги сте имали добра репутация, капитане, и всички знаем, че кралицата и лакеите й обичат да послъгват.
— Що се отнася до нас, лъжат здравата — увери го Страк.
— Не се и съмнявам. — Триспеер се обърна и кимна на другарите си. Те също кимнаха и се усмихнаха. — Та предположихме, че може би ще искате да ни използвате?
Това изненада Страк.
— Да ви използвам ли? Какво искаш да кажеш?
— Решихме, че сигурно събирате армия от недоволни и прогонени орки. Може би, за да се изправите срещу Дженеста. Или да основете нова родина. Искаме да се присъединим.
Страк плъзна замислен поглед по изпълнените им с надежда лица. Сетне въздъхна.
— Не съм подхванал кръстоносен поход срещу Дженеста, десетник, и не търся нови постъпления. Не смятахме да се захващаме с това, към което бяхме подтикнати, и дори сега продължаваме да търсим изход от положението.
Лицето на Триспеер помръкна.
— Но, капитане…
— Не е никак лесно да носиш отговорност за членовете на дружината. Не ми се иска да увеличавам това бреме. — Страк почувства, че думите му са твърде сурови и добави: — Надявам се и вие да намерите своя път.
Десетникът го гледаше с нескрито разочарование. Останалите също.
— Искате да кажете, че не възнамерявате да създавате опозиция? Че не мислите да нападнете и да освободите орките от оковите?
— Ние вече сме в опозиция, но не такава, каквато си мислиш. Някой друг ще нанесе удара. Търсиш не там, където трябва, десетник. Съжалявам.
Триспеер реши да гледа на нещата философски.
— Какво пък, знаех си, че е прекалено хубаво, за да е истина. Но помнете, че вие и орките ви се радвате на особена популярност сред войската. Ще има и други, които ще искат да се присъединят към вас.
— И на тях ще кажа това, което казах на теб.
— Е, май ще трябва да измислим нещо друго.
— Какво например? — намеси се Хаскеер.
— Да идем в гората на Черна скала.
— И да станете горски бандити? — попита Койла.
— Че какво друго да правим? — попита Триспеер. — Освен да се продадем за наемници, а това не ми се ще.
— Ето докъде ни докараха проклетите човеци — изръмжа Койла.
— Точно с тях ще се препитаваме — засмя се десетникът. — Орките все пак трябва да ядат.
— Ако сте го решили, не отивайте в Черна скала — посъветва ги Страк. — Там има коболди, а те никак не си падат по орки след последното ни стълкновение с тях.
— Ще го запомним. Е, щом няма да ходим в Черна скала, можем да останем по тези места и да нападаме човеци. Ще видим.
— Да ви трябва нещо? — попита Хаскеер. — Нямаме много припаси, но все пак…
— Не, благодаря, стотник. Имаме си всичко.
— Може пък това да ви бъде от полза — рече Страк, бръкна в дисагите под седлото си и извади шепа пелуцид. С другата ръка измъкна изпод куртката си прокламацията, в която ги обявяваха за изменници. Сгъна я, като направи от нея съвсем примитивна кесия и изсипа вътре кристалния прах. Накрая го подаде на десетника.
— Благодаря за щедростта, капитане. Ще го запомним. — Лицето му светна. — Нали знаете какво казват старите орки: «Пелуцидът ще ти помогне да преживееш във времена без парици по-добре, отколкото париците във времена без пелуцид.»
— Но го използвайте разумно — посъветва ги Страк. — За нас се оказа нож с две остриета.
Триспеер изглеждаше малко озадачен от думите му, но премълча. Страк му подаде ръка и каза:
— Време е да тръгваме за Дроган. Успех.
— И на вас. Нека боговете ви пазят във всичко, което правите. И си пазете гърбовете.
Триспеер и войниците му отдадоха чест, извърнаха конете и препуснаха в посоката, от която бяха дошли.
Докато ги изпровождаше с поглед, Койла рече:
— Сториха ми се свестни орки.
— И на мен — съгласи се Джъп. — Жалко, че не им позволихме да се присъединят към нас. Знаете ли, още няколко меча щяха да ни се отразят добре.
— Не — поклати решително глава Страк. — И без това нося прекомерно голям товар на плещите си.
— Страк, ако това, което казва, е истина — заговори Койла, — ти можеш да се окажеш събирателна точка за…
— Не искам да съм никаква събирателна точка.
Джъп се засмя и подметна тържествено:
— Страк Спасителят!
Капитанът му метна свиреп поглед.
Беше късна нощ, когато пристигнаха на мястото на срещата.