— Какво трябва да направя?
— Нека първо те попитам нещо. Не те ли интересува откъде съм се сдобил с тази звезда?
— Този въпрос ми мина през главата.
— Там, където и окуцях. При Адпар, кралицата на ниядите.
Страк не бе единственият, който се изненада от думите му.
— Винаги съм смятал, че тя е само мит.
— Защото сестра й, Дженеста, държеше другите да мислят така. Адпар не е мит. — Ръката му се спусна към съсухрения крак. — Дори е прекалено реална, както установих за свое съжаление. Истината е, че никога не напуска царството си. Малцина от онези, които влизат в него, успяват да се върнат живи и невредими.
— Ще ни разкажеш ли какво се е случило? — попита Койла.
— Историята е съвсем простичка. Както при вашия народ, и при нашия съществуват изпитания, на които подлагаме достигналите зряла възраст младежи. Като млад бях много суетен. Исках да премина този изпит с успех, какъвто никой друг кентавър не е показвал. Ето защо се отправих към двореца на Адпар, за да открия и взема звездата. По някаква невероятна случайност намерих реликвата и успях да избягам с нея, макар че едва не заплатих с живота си. Адпар ми прати заклинание, последствията от което виждаш. Сега, вместо да използвам оръжията на бойното поле, аз мога само да ги изработвам.
— Съжалявам за бедата, която те е сполетяла — рече му Койла. — Не разбирам обаче какво искаш от нас.
— Да си възвърна тялото такова, каквото беше някога, за мен е по-ценно от всичко на света. За това не бих платил със злато или кристал. Но бих дал звездата.
— Ние не сме захари — припомни му Джъп. — Как очакваш да го направим? Вярно, нашият другар Алфрей притежава известни способности, но…
— Но не достатъчни, за да излекувам подобен недъг — намеси се Алфрей.
— Погрешно ме разбрахте — прекъсна ги Кеппатаун. — Аз зная как може да се подобри състоянието ми.
— Да, но какво общо има това с нас? — попита го Страк.
— Моят недъг е предизвикан от заклинание. Лечението също е магическо.
— Кеппатаун, ние не сме магьосници.
— Не, приятелю, ако беше толкова просто, отдавна щях да потърся услугите на някой прочут магьосник. Единственото, което би ме излекувало напълно, е една от сълзите на Адпар.
— Какво?
Орките нададоха учудени възгласи.
— Ти си се побъркал — подметна Хаскеер. Страк му хвърли гневен поглед.
— Де да беше така, стотник — отвърна му със спокоен глас Кеппатаун. — Но това е самата истина. Адпар сама ми каза, че това е единственото лечение.
Последва продължителна тишина, нарушена от Койла.
— А защо не й предложи размяна? Звездата срещу твоето възстановяване?
— Предложих, разбира се. Но тя се опита да ме измами. Искаше да вземе звездата и да ме убие. Трябва да знаете, че ниядите са злобна и отмъстителна раса. Убедихме се в това, защото техни отряди често нападат покрайнините на нашата гора.
— Чакай да изясним нещата — махна с ръка Страк. — Вземаме ти една сълза от Адпар, а ти ни даваш звездата, така ли?
— Имаш думата ми.
— И какво ще включва това?
— Пътешествие до нейното царство, което е разположено там, където Скарокските тресавища се преливат в Малолторските острови. Това е само на един ден езда оттук. Но районът не е спокоен. Адпар воюва със своите съседи — мръковете.
— А те са миролюбци, нали? — подметна подигравателно Хаскеер.
— Каквито и да са, когато си имат за съсед Адпар, налага се да забравят за мира. Освен това се конкурират за храната. И океанът, също като земята, страда от отслабването на магията, причинено от хората.
— Къде точно е разположен замъкът на Адпар? — попита Страк. — Можеш ли да ни го покажеш на картата?
— Да. Но се боя, че не е никак лесно да се стигне до него. Баща ми веднъж поведе една експедиция, чиято цел бе да заловят Адпар. Нито той, нито другарите му се върнаха. Тежък удар за нашия клан по онова време.
— Не бих искал да обиждам духа на баща ти, но вие не сте свикнали да воювате. С нас няма да им е много лесно.
— Не се и съмнявам. Но трудностите не се изчерпват само с пътуването. Не мога да си представя как може да бъде накарана една коравосърдечна кучка като Адпар да пророни сълзи.
— За нас този въпрос е още по-неясен — призна Койла.
— Че защо?
— Орките не плачат.
Кеппатаун я погледна изненадано.
— Не го знаех. Съжалявам.
— Задето не пускаме сълзи ли?
— Ще трябва да обмислим този проблем — рече Страк. — Но смятам да опитаме.
— Наистина ли?