— Да се махаме веднага оттук — предложи Джъп.
22.
Дженеста бе по средата на стратегическо съвещание с Мерсадион, когато това се случи.
Реалността около нея се промени и стана податлива. Изменчива. Споходи я нещо, което наподобяваше видение, но не съвсем. По-скоро бе някакво всеобхватно усещане за абсолютна увереност, за неподлежащо на съмнение знание, че се е случило нещо особено важно.
Никога досега Дженеста не бе изпитвала нещо подобно. Предполагаше, че е предизвикано по някакъв начин от телепатичната връзка, която поддържаше с двете си сестри. Която «беше» поддържала с тях, поправи се тя. Адпар беше мъртва. Дженеста го знаеше. И не само това.
Не беше усетила, че е затворила очи, нито, че е посегнала назад и се е подпряла на креслото. После главата й започна да се прояснява. Тя се изправи и въздъхна.
Мерсадион не сваляше разтревожен поглед от нея.
— Добре ли сте… Ваше Величество? — попита той.
Тя примигна и се огледа, докато дойде на себе си.
— Дали съм добре? Разбира се, че съм добре. Никога не съм се чувствала по-добре. Получих новини.
Той не разбираше как е възможно това. Беше се надигнала за миг, бе застинала неподвижно, а сега изглеждаше малко бледа. Не беше идвал никакъв вестоносец, нито някой бе предавал писма в шатрата. Но въпреки това си позволи да каже:
— Добри новини, надявам се?
— Точно така. Повод за празнуване. Всъщност поводът не е само един. — Изведнъж погледът й стана целенасочен. — Донесете ми карта на западните земи.
Той се втурна да изпълни нареждането.
Разпънаха картата на масата и тя очерта с нокът един кръг, който обхващаше Дроган и Скарокските тресавища.
— Тук — рече лаконично.
— Тук… какво, Ваше Величество? — попита объркано той.
— Върколаците. Ще ги намерите в този район.
— Простете въпроса, милейди, но откъде знаете?
Тя се усмихна. Усмивката й бе триумфираща и хладна.
— Ще трябва да приемете думите ми на доверие, генерале. Сигурно е, че са там. Или поне един от тях — техният водач Страк. Тръгваме веднага щом организирате армията. Което, според мен, не бива да отнеме повече от два часа.
— Два часа е твърде къс период, Ваше Величество, за армия с подобни размери.
— Не спорете с мен, Мерсадион — скастри го тя. — Всяка секунда е ценна. Това е първата сигурна следа за местонахождението на дружината от много дни насам. Не смятам да я изгубя заради вашия мързел. Излизайте и се захващайте за работа!
— Ваше Величество. — Той се поклони и се измъкна изпод чергилото.
— И ми пратете Глозелан — извика тя след него.
Укротителката на дракони се яви след няколко минути. Без предисловия Дженеста я повика при картата.
— Имам сведения, че Върколаците са някъде тук. Искам да пратите един ескадрон дракони пред армията. Огледайте целия район. Но не ги нападайте, освен ако не е абсолютно необходимо. Притиснете ги в някой ъгъл, докато пристигнем.
— Разбрано, Ваше Величество.
— Щом е разбрано, не стой тук! Размърдай се!
Укротителката се поклони, прикривайки омразата в очите си, и излезе.
Дженеста започна да събира всичко, което й беше необходимо за пътуването. За първи път от седмици насам събитията се обръщаха в нейна полза. Освен това се беше отървала от Адпар, което бе като да отхвърли тежко бреме.
Изведнъж въздухът в шатрата стана някак по-тежък. Светлината започна бързо да се топи, въпреки че бяха запалени лампи. Дженеста реши, че отново ще я споходи онова, което бе преживяла преди малко, но се оказа, че греши.
Настъпи почти непрогледен мрак, в който на няколко крачки от кралицата блесна мъничка светлина. Скоро към нея се присъединиха още няколко. Те се завъртяха една около друга, а когато спряха, бяха приели някаква неясна форма. Дженеста се приготви да отблъсне нечия магьосническа атака.
Петно пулсираща светлина се издигна пред очите й. После бавно се разми и се оформи в познато лице.
— Санара! — възкликна тя. — Как, по дяволите, го направи?
— Изглежда уменията ми нарастват — отвърна единствената й сестра. — Но не в това е въпросът.
— А в кое тогава?
— В твоята злина.
— Брей? И ти, значи?
— Как можа да го направиш, Дженеста? Как можа да обречеш сестра си на подобна участ?
— Ти винаги си я смятала за… — Дженеста млъкна, търсейки подходяща дума, — подлежаща на укори, също като мен. Защо сега изведнъж смени тона?
— Но не смятах, че е непоправима. И никога не съм пожелавала смъртта й.