— Късно е да се връщаме назад, десетник.
Плясък отзад ги накара да се обърнат. Приближаваха се още нияди. Вече ги заобикаляха от две страни.
— Щом е така, да им покажем какво можем! — изръмжа решително Страк.
Задната част на дружината се извърна и зае отбранителна позиция. Водеха ги Хаскеер и Джъп. Страк, Койла и Алфрей бяха в авангарда на предстоящия бой. Засега изглежда имаха числено превъзходство над ниядите. Но Страк не забравяше, че водата изравнява шансовете им.
Стиснал в едната си ръка меч, а в другата нож, той се нахвърли срещу най-близкия противник. Острието на меча му се плъзна по покритото с люспи тяло на нияда и остави не особено дълбока рана. Рукна кръв. Но ниядът не й обърна внимание. Страк изсумтя недоволно и замахна повторно. Този път противникът му бе принуден да се скрие под водата.
Койла запращаше метателни ножове по главите на противниците си. Но всяко мятане означаваше изгубено оръжие, а запасите й бяха ограничени. Два от ножовете й не попаднаха в целта, а третият одраска нияда по главата. Той нададе болезнен вик и се гмурна в мътната вода, оставяйки след себе си кървава диря.
Триумфиращ вик отзад обяви първия поразен противник.
— Засега се справяме добре! — викна задъхано Страк. — Но ако дойдат още…
Той млъкна, защото от водата изникна поредният нияд, който се нахвърли върху него с нащърбеното си копие. Страк приклекна и се озова под водата. Преброи до три, усещайки хладния й натиск, след това се показа над повърхността.
Ниядът едва не се препъна в него. Страк заби меча си в корема му. Черупката, обгръщаща тялото му, се пропука. Рукна кръв. Ниядът отвори уста, но вместо крясък, отвътре изхвърча едър кървав съсирек. Той тупна назад и потъна. Страк се закашля и изплю зловонна слуз.
Хаскеер и Джъп бяха притиснали своя противник от две страни. През рамото му минаваше крива кървава диря. Ниядът очевидно губеше сили и увереност.
Хаскеер се прокрадна незабелязано зад него и го удари през шията. Ниядът се наведе, търсейки инстинктивно защитата на водата. Само че сбърка посоката, защото острието на Хаскееровия меч се стовари върху главата му и я разцепи. Отвътре бликна мозък.
Оставаха само четирима нияди, които вече не изглеждаха толкова застрашителни. Страк вече не се съмняваше в успеха. Трима от ниядите бяха на пътя на дружината. Койла шляпаше из водата, преследвайки четвъртия, който бавно се отдалечаваше. Увлечена в преследването, тя не забеляза друг нияд, който плуваше незабелязано встрани от нея. Извъртя се в последния миг, но се озова срещу двама противници. Единият от тях вдигна меч за удар.
Кестикс обаче го зърна.
— Койла, внимавай! — извика той и се хвърли към нея.
Успя да се озове между нея и вдигнатия меч. Сигурно се надяваше да отбие удара, но сметката му излезе погрешна.
Назъбеното острие на нияда се впи право в гърдите му и потъна надълбоко. Кестикс нададе предсмъртен вик.
— Не! — изкрещя Койла. Но в същия миг трябваше да отбие атаката на другия нияд.
Все още жив, но тежко ранен, Кестикс се озова в обятията на своя противник. Съпротивляваше се вяло. Другите дочуха виковете му. Неколцина, между които и Страк, се хвърлиха да му помагат.
Когато обаче стигнаха там, можеха само да гледат безпомощно как ниядът изчезва с Кестикс под водата. Остана само голямо кърваво петно.
Неколцина орки се гмурнаха под водата с надеждата да спасят ранения си другар.
— Оставете! — извика им Страк. — Прекалено е късно за него!
Завладени от безсилен гняв, орките се нахвърлиха върху останалите нияди. Малко преди да ги довършат, забелязаха наоколо нови водовъртежи и мехури.
— Лоша работа, капитане — викна запъхтяно Джъп. — Не можем да се справим с толкова много!
От водата се показаха глави. Но не бяха на нияди. Бяха на мръкове. Няколко десетки, въоръжени с тризъби копия и ножове.
— Богове! — възкликна Алфрей. — И тези ли са срещу нас?
— Не мисля — отвърна Страк.
Оказа се прав. Мръковете се нахвърлиха върху неколцината останали нияди с отмъстителна ярост.
Един от тях все пак спря и вдигна ръка за поздрав към орките.
Страк не бе единственият, който му отвърна със същото.
— Ще им останем длъжници — рече той на другарите си. — А сега да се махаме оттук.
Напуснаха полесражението и се отправиха към отсрещния бряг, но в сърцата си се прощаваха с Кестикс.
23.
Тъгата не ги изостави през целия обратен път към Дроган. Дори победата не бе в състояние да ги разведри.