— Разпръсни се! — кресна Джъп. — Подредете се в линия!
Привикнали към дисциплина, орките се подчиниха мигновено. Те извадиха прашки, метателни ножове, къси копия и лъкове, въпреки че от последните имаха съвсем малко.
Блюстителите бяха вече много близо. От ноздрите на конете им излизаше пара. Земята се тресеше под копитата им.
— На място! — провикна се Алфрей.
Човеците бяха на по-малко от хвърлей от линията на орките.
— Сега! — кресна Джъп.
Върколаците откриха стрелба с всичко, с което разполагаха. Засвистяха стрели и копия, полетяха камъни.
За миг в човешкия отряд настъпи паника. Неколцина ездачи паднаха от седлата и конете им заковаха на място. Останалите побързаха да се прикрият зад щитове.
Отговорът им дойде бързо, макар и разпокъсан. Изфучаха стрели, последвани от няколко копия, но бяха изстреляни прибързано и не нанесоха никакви щети.
След като изчерпаха и без това ограничените си запаси от стрели, хората извадиха мечовете си.
Окрилени от численото си преимущество, те първи се впуснаха в атака — като черна вълна, от която се носеше метален звън.
— Започва се — промърмори мрачно Джъп, стиснал бойната си секира.
Хаскеер измъкна двуръчния си меч. Койла бръкна в ръкава си за метателен нож.
Алфрей наведе знамето напред.
— Задръжте позиция! И пазете фланговете!
Грохотът на сблъсъка погълна думите му.
Въпреки големия си брой блюстителите не бяха толкова добре подготвени, колкото орките, защото вместо да се разпределят равномерно, те се бяха сбутали един в друг и си пречеха. Така орките спечелиха още няколко ценни секунди, през които да изберат противник и да се подготвят.
Койла запокити нож срещу най-близкия човек. Острието се заби в гърлото му и блюстителят се свлече от коня си. Тя извади чевръсто втори нож и го метна, като този път уцели един блюстител в окото. Третото й мятане обаче беше неточно и се оказа последно. Сега вече бяха твърде близо и трябваше да преминат към ръкопашен бой. Койла нададе боен вик и измъкна меча си от ножницата.
Онзи, който първи стигна до Джъп, плати скъпо за своята припряност. Секирата на джуджето разцепи черепа му на две, опръсквайки околните с кръв и мозък. Последваха го други двама блюстители, но Джъп замахна хоризонтално, отсече ръката на единия и удари втория в гърдите. Но това не му спечели и секунда отдих. Прииждаха и падаха нови противници. Джъп ги поваляше със съсредоточено изражение, като косач в ливада.
Хаскеер посрещна първите си двама противници с дъжд от свирепи удари. Единият падна веднага, но вторият отнесе със себе си и оръжието на Хаскеер, който трябваше да срещне следващия си нападател с голи ръце. Мъжът бе въоръжен с пика. Двамата се сборичкаха за нея с побелели от напрежение юмруци, като я дърпаха рязко напред-назад. Събрал всички сили, Хаскеер заби дръжката на пиката в корема на блюстителя и го накара да изпусне оръжието. Сетне го завъртя чевръсто и забоде пиката в гърдите му. После я извади и повтори упражнението със следващия блюстител. Но тази жертва му изигра лоша шега, защото се извъртя настрани и прекърши пиката. У Хаскеер остана само безполезен къс дърво.
И тогава се случиха едновременно две неща. Върху него се нахвърли едър воин със святкащ меч и една заблудена стрела се заби в ръката му.
Хаскеер изрева по-скоро от ярост, отколкото от болка и изтръгна окървавената стрела от раната. После я улови през средата, сякаш беше тънък кинжал и я заби в лицето на блюстителя. Мъжът падна, но мястото му веднага бе заето от друг.
В близък бой Алфрей предпочиташе брадвичка вместо меч и сега я размахваше със смъртоносна точност. Но в действителност едва успяваше да задържи настъплението. Въпреки огромния му опит възрастта си казваше своето.
Поне засега обаче знаменосецът се държеше. Той огледа мелето и откри, че не е единственият, който се сражава на предела на силите си. Почти всички останали орки се задъхваха пред многочисления противник, като битката бе особено свирепа по крилата, където човеците полагаха усилия да ги обкръжат. Имаше много ранени, но за щастие поне засега нито един повален орк. Но нямаше да е задълго.
Макар и само десетник, Алфрей бе на път да пренебрегне йерархията и да издаде заповед, когато Джъп го изпревари:
— Отстъпвай! Отстъпвай!
Заповедта бе предадена светкавично по обкръжената линия. Оръженосците побързаха да прекратят двубоите и да пришпорят конете. Ала блюстителите, които изглежда подозираха, че им устройват клопка, не се хвърлиха да преследват противниците си. Орките си даваха сметка, че няма да е задълго.