— На място! — изрева Страк.
Двамата се поколебаха, готови да престъпят издадената заповед. Страк ги разблъска и застана между тях.
— Вие офицери ли сте, или какво? Кажете ми? Ако искате да останете стотници, дръжте се като такива!
Двамата отстъпиха намръщени.
— Няма да позволя да се карате — подвикна им Страк. — Щом кипите от енергия, пазете я за враговете. — Той ги изгледа със смразяващ поглед. — Хаскеер, отиваш да чистиш при конете. — Джъп се изхили. Страк се обърна към него. — Виждаш ли онова дърво, стотник? — Той посочи най-високото дърво в околностите. — Покатери се на него. Ще бъдеш на пост. Мърдайте и двамата!
Те се отдалечиха с каменни изражения.
— Примирието им не продължи дълго — отбеляза Алфрей.
Койла кимна.
— Също като едно време.
— Нищо чудно, след като няма на кого другиго да се зъбят — рече Страк.
— И при оръженосците цари известно безпокойство — докладва Алфрей. — Нищо сериозно, караници, посбутване, ей такива неща.
— Тук сме само от два дни, в името на боговете! — оплака се Страк.
— Добре, че имахме работа по защитните съоръжения. Иначе щяха да се хванат за гушите по-рано. Но сега и това свършихме…
— Няма да позволя да се нарушава дисциплината само защото са останали без работа.
— Страк, проблемът не е в скуката — поправи го Койла. — Мъчи ги безпокойство. Никой не знае какво ще правим оттук нататък. Ти също, нали?
Той въздъхна.
— Да — призна. — Нямам ни най-малка представа къде да открием последната звезда.
— Както и да е, не можем да оставаме тук повече. Трябва да тръгнем нанякъде. Освен ако не желаеш да си поговориш с Дженеста.
— Тръгваме още днес. Дори ако трябва да хвърляме монета, за да изберем накъде.
— И какво ще правим, след като тръгнем? — попита Алфрей. — Ще се скитаме безцелно? Ще прекараме остатъка от живота си да бягаме от нея и от всички останали, които са готови да й угодят?
— Ако имаш по-добра идея, да я чуем — изръмжа Страк.
— Я вижте — обади се Койла.
Погледнаха натам, накъдето им сочеше. Приближаваше се Кеппатаун. Вече имаше видима промяна в недъгавия му крак. Беше покрит с нова, здрава на цвят кожа и вождът вървеше, без да накуцва толкова силно. Лицето му сияеше.
Когато ги наближи, Страк не пропусна да отбележи този факт.
— Вярно е, че се подобрявам с всеки час — призна кентавърът, — но още не съм напълно излекуван. Хеджест ми каза, че довечера ще е последната процедура, с която лечението ще завърши.
— Това е добре.
— О, благодаря ви. — Той включи Алфрей и Койла в усмивката си. — На всички вас. Задължен съм ви за това чудо.
— Нищо не ни дължиш.
— Как вървят приготовленията? — попита Кеппатаун. — Решихте ли накъде ще тръгнете? — Той побърза да добави: — Не си мислете, че ви пъдя.
— Истината е, че нямаме цел. Но така или иначе, че тръгнем още днес. Ако останем тук, нашите врагове ще станат и ваши.
— Радвам се, че проявявате разбиране. Оръжията, които ви изковахме, вече са готови…
Той бе прекъснат от вик. Джъп тичаше към тях, размахвайки ръце.
Страк го изгледа кръвнишки.
— Нали ти казах да…
— Вижте кой идва — отвърна задъхано джуджето.
На поляната се появиха кентаври, заобиколили неголяма група. Новодошлите имаха типичното телосложение и походка на пикси. Те водеха върволица от коне и мулета, натоварени с дисаги, бали с платове, торби и сандъци.
Оръженосците зарязаха работа и се присъединиха към тях, последвани от Хаскеер. Страк не им обърна внимание.
— А онези видяхте ли? — Джъп кимна към няколко фигури, които крачеха на опашката на кервана.
Бяха орки.
Дружината бе обхваната от тревога. Всички наизвадиха оръжия.
— Предателство! — извика Хаскеер.
Кеппатаун се пресегна и улови Страк за ръката.
— Не, приятелю. Няма никаква опасност. Тези търговци са наши чести гости.
— А онези? — той посочи орките.
— Не всички ваши сънародници принадлежат към ордите. Някои поддържат самостоятелно съществувание. Тези например са наемни телохранители. Каква по-добра защита за нещастните търговци? Повярвай ми.
Страк прибра бавно меча си, сетне нареди на останалите да последват примера му. Те го послушаха с видима неохота, особено Хаскеер.
Телохранителите също ги забелязаха и видимо се напрегнаха.
Пикси и кентаври започнаха да разтоварват стоките. Един от орките напусна групата около кервана и се приближи към тях.