— А ти си истински воин — отвърна той.
Двамата се измериха с погледи, в които се четеше нараснало уважение. Той намери за особено привлекателни изпъкналите й мускули и лъскавата от пот кожа.
Мигът отмина.
— Постигна ли най-сетне целта си? — попита го тя. — Целта, за която говореше?
— Не. Има твърде много препятствия по пътя ми.
— Би могъл да ги заобиколиш.
Той не виждаше как.
— На орките по им отива да вървят направо.
— Истина е. Но понякога перцето тежи повече от меча.
Объркването му беше очевидно.
Нещо шляпна наблизо. На повърхността на езерото се показа златистооранжева риба с дълги черни мустаци. Тя премина, криволичейки, между тръстиките под пристана.
Орката кимна към нея.
— Ето едно същество, което не познава ограниченията на своя свят и живее в щастливо невежество. — Тя коленичи и потопи ръка във водата. Рибата се стрелна встрани. — Бъди като риба, и онова, което ти се изпречва на пътя, ще се превърне във вода.
— Не мога да плувам.
Тя се разсмя, но в смеха й нямаше и следа от подигравка.
— Защо всеки път, когато се срещаме, имам усещането, че не съществувам реално за теб? — попита го тя, докато се изправяше.
— Какво искаш да кажеш?
— Че сме в различни светове. Ти си тук, но не напълно. Спомням си срещите ни като сънища наяве.
Поиска му се да й каже, че той се чувства по същия начин, но не успя.
Пространството го погълна.
Той подскочи и се събуди.
Държеше в ръцете си юзди. Яздеше начело на дружината, по пътя за Гривеста гледка.
Беше късна сутрин. Денят бе облачен и дъждовен.
Той разтърси глава, след това се почеса по носа.
— Добре ли си, Страк?
До него яздеше Койла. Имаше загрижен вид.
— Да. Само дето…
— Пак ли сън?
Той кимна.
— Но ти затвори очи за не повече от половин минута.
— Сигурна ли си? — попита я объркано той.
— Може и по-малко да е било. За няколко секунди.
— А ми се стори толкова… дълго.
— И какво стана този път?
— Срещнах онази… женска — мислите му все още бяха объркани. — И тя ми каза неща, които си мислех, че разбирам… поне до известна степен. — Той улови погледа й. — Не ме гледай така.
— Беше ми интересно, нищо повече. Какво друго?
— Ами, призна ми… че съм й се струвал някак… нереален.
— Какво пък, може да се сънувате взаимно — каза тя.
Това му се стори прекалено сложно, затова само добави:
— Освен това ме покани на престорен дуел.
Тя вдигна многозначително вежди. Нерядко престореният дуел между мъжкар и женска бе прикрит начин за флиртуване.
— Зная какво си мислиш — рече й той. — Но това е само сън!
— Може би — рече тя предпазливо. — Създал си в ума си идеалната женска.
— О, казваш го, сякаш съм превъртял.
— Не, не, не исках да кажа това. Но ти никога досега не си се чифтосвал. Пък и кой от нас го е правил, като се има предвид какъв живот водим. Не можеш твърде дълго да загърбваш… естествените нужди. Ето откъде се пораждат и сънищата.
— Как бих могъл да се чифтосам с някой, който дори не съществува? Освен ако не ми хлопа дъската?
— Напълно здрав си, повярвай ми. Исках да кажа, че в този сън срещаш женската, която би желал да имаш, нищо повече.
— Не ми се вярва, но пък от друга страна… — Той не можеше да обясни какво има предвид. — Има нещо, което ужасно ме изнервя. Все не успявам да науча името й.
Изминаха няколко часа, през които не се случи нищо особено.
В ранния следобед Страк даде заповед да спрат за почивка и храна. Оставаше съвсем кратък преход до Гривеста гледка. Разпратиха няколко групи на лов. Други тръгнаха да събират из гората диви плодове.
Двамата с Койла се присъединиха към последните. Страк се постара да се отдалечат от останалите и те се настаниха върху един паднал дънер, от който се виждаше заливът.
— Какво има пак? — попита тя, очаквайки отново да стане дума за сънищата.
— Забелязах нещо по-рано. Не зная обаче какво може да означава. — Той бръкна в кесията, извади звездите и ги подреди една до друга на тревата. — Разглеждах ги и… чакай да видим дали ще стане отново.
Тя беше учудена и заинтригувана.
Той взе седемлъчната звезда, която бяха открили в Роднопол, и постави до нея четирилъчната от Прокоп. След това ги допря с напрегнато изражение на лицето. Изминаха няколко секунди.
— Не зная дали… — изведнъж се чу глухо изщракване. — А, ето!
Звездите се бяха прилепили една за друга, придържани от лъчите, макар да не се виждаше как точно бе станало.