— Как го направи? — попита тя.
— Честно казано, не зная. — Той й подаде двете звезди.
Дори от съвсем близо тя не бе в състояние да установи по какъв начин звездите се бяха прикрепили една за друга. Ала въпреки това изглеждаха като едно цяло.
— Не може да бъде — промърмори тя, докато ги въртеше в ръце.
— Зная. И аз си рекох така първия път.
— Знаеш ли, този, който ги е направил, е бил доста умен — рече тя. — Лесно ли е да ги разделиш?
— С малко сила и разклащане става. Но може би защото не знам как точно се прави. — Той протегна ръка и тя му ги върна. — Но като ги гледаш така, си мислиш, че са били създадени точно за това.
— Да, и аз си го помислих. — Тя не можеше да свали очи от тях. — Случайно ли го откри?
— Донякъде. Разглеждах ги и изведнъж… го разбрах. Струваше ми се съвсем очевидно.
— Притежаваш скрити таланти. На мен никога не би ми хрумнало. — Тя погледна съчленените звезди. Имаше нещо във връзката им, което противоречеше на всякаква логика. — Какво ли означава това?
— Не зная — сви рамене той.
— Разбира се, след като си осъзнал, че две от тях могат да се съчленяват…
— Същото важи и за останалите. Да. Но нямах време да опитам.
— Сега имаме.
Той посегна към една от другите звезди, но спря. Беше дочул шумолене от шубрака пред тях. Двамата се изправиха.
Храстите се разтвориха и от там пристъпи една фигура. Беше само на няколко крачки от тях.
— Ти! — възкликна Койла и ръката й се стрелна към дръжката на меча.
— Какво е това, по дяволите? — изрева Страк.
— Нали ви обещах, че пак ще се срещнем — припомни им Мика Лекман.
— Хубаво — кимна навъсено Койла. — Сега ще мога да си свърша работата.
Ловецът на глави не обърна внимание на заканата й. Беше се втренчил в звездите.
— Много мило, че сте се досетили да ми ги донесете.
— Ако ги искаш, ела и ги вземи — озъби му се Страк.
— Чу ли това, Грийвър? — подвикна Лекман.
От храстите встрани от Страк и Койла се появи втори човек. В едната си ръка държеше нож, а другата завършваше с метална кука.
— Какво имаме тук, сбирка на негодници? — обади се Койла.
Олей я надари с поглед, изпълнен с омраза.
— Виждаш ли, Грийвър? — попита Лекман. — Разделяй и владей.
Олей посочи с върха на меча си Койла и изръмжа:
— Време е за разплата, кучко.
— Когато си готов, еднооки. Или трябва да те кръстя едноръки? Едноухи?
Лицето му се изкриви от гняв.
— А къде е тъпакът? — зачуди се Страк.
Храсталакът отново се разлюля и сред дъжд от листа се подаде Блаан. Носеше яка сопа с обгорена дръжка и шипове на края.
Нямаше и следа от останалите Върколаци.
— Искаме само главичките ви — увери ги Лекман. — Нищо повече. А и тези — той посочи звездите. — Да не вдигаме голяма врява, а?
— Ще ги получиш на куково лято, гаднико — рече му Койла.
Оръжията се хлъзнаха навън от смазаните ножници.
Страк и Койла опряха гърбове. Тя се извърна към Олей, а Страк пое Лекман и Блаан.
Ловците на глави пристъпиха към тях.
Страк с лекота отби първия удар на Лекман. Още три пъти остриетата им се срещаха опипващо. Веднага щом водачът на ловците на глави отстъпи назад, Страк се метна и изрита Блаан в корема. Големият мъж се преви и за кратко бе вън от играта. Страк се извърна и отново кръстоса меч с Лекман.
За да е наравно с Олей, Койла се бе въоръжила с меч и нож. Двамата си разменяха светкавични удари, преминавайки от отбрана в нападение. Остриетата им свистяха на сантиметри от целта. Мушкащите удари се отбиваха настрани, замахващите се парираха със сила и умение. Мечовете им се заклещиха и тя запъна крака в земята за по-голяма устойчивост. Той се дръпна назад, все още под въздействие на гнева си. За миг мечът му изсвистя към шията й и тя едва успя да отскочи.
Блаан отново се прокрадваше към Страк. Капитанът избегна поредния удар на Лекман, обърна се и замахна срещу него. Не можа да го удари, но успя поне за кратко да го накара да отстъпи.
Изгубил търпение, Олей скъси дистанцията с Койла. Един обратен удар на кинжала му едва не разсече лицето й и само късметът й помогна да избегне мушването в гърдите. Веднага след това Койла премина в контраатака, принуждавайки го да отстъпи отново. Той се препъна и изгуби равновесие. Койла забеляза удобния миг, подскочи и замахна вертикално с меча — удар, който би трябвало да го разсече на две. Но острието се плъзна по металния обков на изкуствената му ръка. Бликнаха искри, а болката само засили още повече гнева му.