— Изглежда не смятат, че ги дебне опасност — отбеляза Койла като посочи вратите.
— Но въпреки това изглеждат готови за нападение — рече Страк. — Не са чак толкова наивни.
— Много странно място — бе коментарът на Джъп.
Това, което видяха отвъд оградата, потвърди впечатлението му. От вътрешната страна на стената бе построена дървена платформа, следваща я по цялото протежение. Зад нея се виждаха къщите, някои от дърво, а други от камък и дори от глина. Имаше и такива, които по-скоро наподобяваха навеси.
Но най-странна бе гледката в средата на селището. Там се ширеха три долепени една за друга площадки. В най-лявата се издигаше втората по височина сграда в Гривеста гледка — каменна пирамида, надвишаваща стените. Но вместо със заострен връх, тя завършваше с плоска тераса, оградена от нисък перваз. Повърхността на пирамидата лъщеше от наскоро спрелия дъжд.
На изравненото място отдясно имаше друга сграда, която все още беше в строеж. Между скелето прозираше горната част на дървената й конструкция. Земята под нея бе облицована с плочи от сив и бял мрамор. Отпред стърчаха колони, по които можеше да се съди, че рисунката върху скалната стена пред града е грубо подобие на строящата се сграда. Предположиха, че е храмът, за който бе споменал Катц.
Но най-голяма от всички бе постройката на централния площад.
Самият площад бе заобиколен от огромни бледосини изправени камъни. Повечето бяха по двойки, с височина на къща и поддържаха трети, положен хоризонтално камък. Те създаваха впечатление за серия от високи и тесни арки.
— Какви усилия са били положени да се построи подобно нещо! — възхити се Алфрей.
— Хората са безумци — обяви Хаскеер. — Това е чиста загуба на време.
Из вътрешния кръг бяха наредени още големи камъни, които образуваха геометрична фигура.
Койла погледна към центъра на кръга.
— Това е невероятно! — прошепна тя.
— Не си ли виждала такова нещо? — попита Алфрей.
Тя поклати глава.
— Аз съм виждал един-два — рече той. — Но никога толкова големи.
В центъра на кръга имаше още една група синкави камъни, общо десет на брой, положени така, че да оформят пентаграма.
От сърцето й изригваше гейзер магия.
Той беше безшумен, блещукащ, като вертикална дъга, но по плътност наподобяваше поток, който трепти и танцува. Колебливите му краища се различаваха по тъмните, включващи всички основни цветове контури. Въздухът около енергийния източник трептеше като в много горещ ден.
Тази чудата гледка ги накара да онемеят.
След известно време Джъп наруши мълчанието:
— Тук магията трябва да е особено силна, след като блика в такива количества и се попива в земята наоколо.
— Но природните запаси навярно се попълват непрестанно — припомни му Алфрей. — Магията принадлежи на земята, тя се храни от нея. Не може да изтича на воля.
Из селището се виждаха доста хора, които щъкаха в различни посоки, очевидно изпълнявайки своите задължения. По тесните улици се разминаваха каруци и колички, имаше и конници. Най-голямо бе струпването около храма, където явно се обработваше камък и дърво, ако се съдеше по звуците, които долитаха от там.
— Какво ще правим сега? — обърна се Койла към Страк.
Той едва намери сили да откъсне очи от магичния гейзер.
— Ами, тези са пантеонисти. Би трябвало да ни посрещнат добре.
— Говориш за хора — припомни му Хаскеер. — Не можеш да разчиташ на тяхното постоянство.
— Хаскеер е прав — съгласи се Алфрей. — Ами ако започнат да се държат враждебно?
— Има само две възможности — рече Страк. — Или ще се държат радушно и може би ще се съгласят да разменят звездата, или ще са враждебно настроени и тогава не можем да направим нищо, тъй като са много повече от нас. Така че не виждам защо да не вдигнем парламентьорско знаме и да се спуснем долу.
Койла кимна.
— Съгласна съм. В края на краищата знаем, че Катц е идвал тук. Така че явно поне срещу пиксите нямат нищо против.
— Но спомнете си какво каза Катц — обади се Джъп. — Че строят храма за звездата. Щом полагат такива огромни усилия за нея, едва ли ще са склонни да ни я дадат.
— Ами да — поклати глава Алфрей. — Няколко чувала пелуцид няма да наклонят везните.
— И още нещо — досети се Койла. — Щом ценят толкова високо тяхната звезда, няма ли да е рисковано да слизаме при тях с още четири от същия вид.