— Ще ти го припомня, когато те ранят тежко.
Хаскеер се намръщи и млъкна.
— А защо не се разделим на две групи? — подхвърли Койла. — Здравите тръгват за Черна скала, ранените и Меклун ги следват по-бавно.
— Не. Ще бъдат лесна плячка. След като изгубих цилиндъра, не искам да загубя и вас. Ще се държим заедно. А сега да се махаме оттук.
След като разпределиха наново багажа и пелуцида, те се метнаха на конете и потеглиха. Меклун лежеше на носилка в края на колоната.
Вече бе късен следобед. Този път Страк не забрави да изпрати съгледвачи. Той яздеше в челото на колоната, до него бе Койла.
— И какво ще правим, когато стигнем Черна скала? — попита тя. — Нима смяташ да обявиш война на целия коболдски народ?
— Единствено боговете знаят, Койла. Ще решаваме на място и според обстановката. — Той погледна през рамо и добави съзаклятнически: — Само не им го казвай.
— Нищо друго ли не можем да измислим, Страк?
— Е, аз поне не можах. Разбираш ли, дори да не намерим цилиндъра, поне ще загинем с чест.
— И аз си го помислих. Но не ми се ще да го правя за Дженеста и каузата на хората.
«Пак започва. Какво очаква да й кажа?»
Беше изкушен да отвърне искрено, но не получи възможност.
— Значи нямаш никаква представа какво има в цилиндъра? — продължи тя. — Тя не ти ли подсказа поне?
— Както вече ти обясних, не съм от доверените лица на Дженеста — отвърна той сухо.
— Но коболдите очевидно смятат, че си заслужава да рискуват и да се изправят срещу нас, за да го получат.
— Знаеш, че коболдите са крадливи свине. Биха посегнали на всичко, което им привлече погледа.
— И смяташ, че нападението им е случайно?
— Да.
— Но как ще си обясниш, че в район, често пресичан от търговски кервани, те избраха точно нас, знаейки, че ще им дадем най-яростен отпор?
— Искаш да кажеш, че целта им е бил цилиндърът? Но откъде са знаели, че е у нас? Мисията ни трябваше да е тайна.
— Страк, може би нашата тайна мисия не е била чак толкова тайна.
7.
— … а останалото ще ти го набия отзад! — завърши Страк.
След като изрази така категорично становището си по повдигнатия въпрос, той изпроводи с гневен поглед Хаскеер, който се върна и зае мястото си в средата на колоната.
— Не искам да се заяждам — отбеляза Койла, — но не смяташ ли, че е прав и наистина имаме нужда от почивка?
— Да — кимна неохотно Страк. — Но ако го призная, ще излезе, че правя каквото той каже. — Той кимна към хълма пред тях. — Ще поспрем от другата страна.
Не бяха почивали, откакто потеглиха — яздеха, без да спират, вече цял ден и цяла нощ. Утрото вече преваляше и слънцето бързо се издигаше към най-високата си точка, а нощният мраз отстъпваше място на по-поносима температура.
Когато прехвърлиха билото на хълма, Страк даде знак да спрат. Неколцина конници бяха пратени напред, за да огледат района. Откачиха носилката на Меклун от коня и я положиха на земята. Алфрей го прегледа и обяви, че се подобрява.
Запалиха огньове и донесоха вода за конете. Страк събра офицерите.
— Засега поддържаме добро темпо — обяви той, — но отново дойде време да решим кой маршрут да изберем. — Той извади кинжала си и коленичи. — Селото, което нападнахме… Как се казваше?
— Роднопол — подсказа Джъп.
Страк нарисува кръстче върху изсъхналата почва.
— Значи, Роднопол е тук, в северния край на Великите равнини и е най-близкото до Каменна могила човешко селище.
— Вече не — отбеляза с мрачен блясък в очите Хаскеер.
Без да му обръща внимание, Страк начерта една линия.
— Досега се движехме право на юг. — Той начерта втора линия, под ъгъл спрямо първата. — До това място. Сега трябва да свърнем на югоизток към Черна скала. Но има един проблем. — Той очерта малък кръг.
— Прокоп — сети се Койла.
— Точно така. Страната на тролите. Тя е точно на пътя за Черна скала.
— Е и? — повдигна рамене Хаскеер.
— Имайки предвид колко са войнствени тролите — обясни му Джъп, — най-добре е да я заобиколим.
— Теб може да те е страх от битки, мен — не.
— Сега не ни е до битки, Хаскеер — прекъсна го с хладен тон Страк. — И без това си имаме достатъчно проблеми.
— Да, но ако заобиколим Прокоп, ще изгубим ценно време.
— Ще изгубим още повече, ако трябва да си пробиваме път с бой, а точно това ще последва, ако в земята им нахлуе тежковъоръжен отряд. Не, най-добре да изберем обиколния маршрут. Въпросът е обаче, кой да бъде?
Койла забоде пръст в импровизираната карта.