Имаше хора и вън от вратите. Някои пеша, други, яхнали коне, обикаляха стената.
— Това сигурно са патрули — подметна Джъп и се прозя.
— Страк, реши ли какво ще правим? — попита Алфрей.
— Нали ви казах, спускаме се мирно и открито.
— Щом казваш.
— Ти май не си съгласен.
— И не само той — рече му Койла. — Ако нещата долу се объркат, всички ставаме заложници на съдбата.
— Какво друго може да се направи? Както ви казах… — той млъкна, извърнал глава надолу към селището.
— Какво има? — попита Койла.
— Страк? — присъедини се към нея Алфрей.
— Някой идва.
— А? — надигна се до него Хаскеер.
И тогава ги видяха. Група ездачи, които тъкмо се спускаха в долината.
— Богове! — възкликна Джъп. — Трябва да са поне стотина.
Койла засенчи очи с ръка.
— И са орки.
— Орки са, в името на Четворицата! — потвърди Алфрей. — Страк, кои може да са?
— Ако късметът ни е изневерил, сигурно е съгледвачески отряд на Дженеста.
— А ние сме само седмина — информира го Хаскеер.
Някои от ездачите размахваха щитовете и копията.
— Не ми изглеждат враждебно настроени — рече Джъп.
— Освен ако не е клопка — предупреди ги Страк.
— Нали ти казах, Страк! — грейна Джъп. — Ясновидство!
— Какво искаш да кажеш? — попита го смутено капитанът.
— Ти знаеше, че ще дойдат, преди още да ги видиш. Те не вдигаха никакъв шум. Как го направи?
— Ами сякаш имах… предчувствие. — Страк забеляза, че останалите го гледат втренчено. — Какво става, никой от вас ли не се доверява на инстинктите си?
Алфрей кимна към ездачите.
— Сега не е моментът. Какво ще правим с тях?
Страк въздъхна.
— Ще сляза при тях. Ти, Койла и четирима оръженосци ще ме придружите. — Той се обърна към Джъп и Хаскеер. — Вие двамата поемате командването, докато се върна.
Ако някой от двамата имаше възражения, предпочете да ги запази за себе си.
Страк, Койла и Алфрей заслизаха по склона, следвани от Орбон, Проок, Вобе и Финдже.
Стигнаха равното почти едновременно с ездачите. Орките имаха миролюбив вид. Някои дори се усмихваха. На Страк му се стори, че зърна сред тях и телохранителите на Катц.
Предвождаше ги орк със знаци на десетник, който ги поздрави.
— Аз съм Кренад. Добра среща! Ти си Страк, нали?
— Защо питаш?
— Идваме да се присъединим към вас.
— Не набирам войници.
Кренад посърна.
— Остави го да се изкаже, Страк — прошепна Койла.
Когато Страк заговори отново, тонът му не бе така предизвикателен.
— Откъде сте?
— От разни места, капитане. Повечето от нас са бегълци от ордата на Дженеста. Със сигурност ще дойдат и още.
— Защо? По каква причина толкова много искат да ме следват?
— Мисля че е очевидно, капитане — отвърна малко смутено Кренад.
— А как разбрахте къде да ни намерите? — попита Алфрей.
— От Дженеста.
— Какво? — подскочи Койла.
— Тя идва насам с цяла армия. Доста голяма. И не всички воини, които предвожда, са готови да я напуснат като нас. Ние не взехме багаж и затова успяхме да ги заобиколим и изпреварим. Дженеста ви следва от известно време. Един от драконовите съгледвачи ви е забелязал.
— Е, ние знаехме, че се е отправила към Дроган — рече Алфрей.
— Поне няма да пострадат кентаврите — въздъхна Койла.
— Да, защото тя иска вас. Ужасно много. Но това не е всичко.
— И по-лошо ли има? — повдигна вежди Койла.
— Да. Още една армия идва насам. Унисти, доколкото ни е известно. И не са в съюз с Дженеста.
Страк изглеждаше разколебан.
— Намираме се на върха на полуострова, ако не си го забелязал — рече Алфрей. — Ако трябва да си проправяме път с бой, ще е добре да разполагаме с по-значителни сили.
Страк обмисляше думите му.
— Хайде! — подкани го и Койла. — Звучи напълно разумно от тактическа гледна точка.
— Е, добре — склони Страк. — Поне на първо време. Но, докато се изясни обстановката, оставате под мое командване, ясно?
— Да, капитане! Точно това искахме.
— Кога започваме да се бием? — извика някой от задните редове.
— Засега не се очертава подобно нещо — отвърна той, сетне кимна на своите четирима оръженосци: — Разпределете войниците. — После се обърна към Кренад: — Ще приемаш заповеди от тези войници сякаш ги издавам аз. Разбрано?
Кренад кимна.
Страк се обърна и пое нагоре по хълма, следван от Койла и Алфрей.
— По дяволите! — изруга той. — Като ни видят с такава сила, пантеонистите ще решат, че сме дошли да ги нападаме.