— Съжалявам, но не можем да ви пуснем вътре — обясни Криста. — Посетителите само ще забавят работата.
Страк подозираше, че това не е единствената причина.
— Невероятно постижение — възхити се Алфрей, извил глава назад, за да огледа незавършения покрив.
— Много се гордеем с него — призна Криста. — Познавате ли нашата религия?
— Не. Знаем само, че сте пантеонисти и че също като нас се прекланяте пред множество божества, както и пред Майката-природа.
— Да, добре казано. Но тук, в Гривеста гледка, си имаме и някои наши обичаи. Вярваме например, че съзиданието действа като тройна сила. Ето защо, що се отнася до нашето управление, сме създали три съвета — градски, военен и религиозен. Тъкмо в тази конструкция се изразява и духовната сила на троицата, която наричаме Хармония, Познание и Сила. — Тя кимна към храма. — Това е Познанието. Елате да видите Хармонията и Силата.
Те я последваха заинтригувани по широката улица.
Скоро след това стигнаха втората открита площадка и нейният кръг от синкави камъни. От близо размерите им бяха поразяващи.
Но магичният гейзер бе далеч по-забележителен.
— Тук енергията е много силна — рече Джъп. — Почти усещам вкуса й.
Страк си помисли същото. Сякаш бе сложил къс метал в устата си. Кожата му бе настръхнала, непрестанно му се счуваше звън на камбани. Но орките по природа не бяха чувствителни към магия и тъй като нито Койла, нито Алфрей споделиха да изпитват нещо подобно, той запази усещането си в тайна.
— Това е Хармония — обясни Криста. — Камъните около източника притежават определени… свойства. Признавам, че все още не ги разбираме напълно. Знаем обаче, че могат да привличат и насочват земната енергия. — Тя посочи пирамидата. — Оттук енергията ще отива там, при Сила, където ще се съхранява.
— Завършено ли е вече? — попита Джъп.
— Не съвсем — отвърна жрицата и сведе глава. — Но се надявам скоро да бъде готово. Енергията е тайнствена сила. За нея се знае малко.
— Може би затова е по-добре да не се занимавате с нея.
— Съгласна съм, още повече, че ние предизвикахме изригването. Зная, че по някакъв начин с дейността си нарушаваме силовите линии.
— Не исках да ви обидя.
— Не го приех като обида. Но, повярвайте ми, ние поне се опитваме да поправим стореното и да запазим земната енергия. Чувстваме известна вина за онова, което хората направиха с този свят.
— Ето едно начинание, което трябва да бъде подкрепено — обяви Алфрей.
— Ние вярваме, че всички народи могат да живеят заедно и да работят за хармонизирането на Природата. Зная, че ви звучи абсурдно при настоящите промени, които търпи климатът.
— Така си е, госпожо — съгласи се джуджето.
— Но не е причина да се отказваме — намеси се Койла. — Всички ние имаме мечта, която преследваме.
Криста я погледна с уважение.
— Дано с това, което правим тук, да помагаме за осъществяването на мечтите ви.
За Върколаците бе наистина странно да се срещнат с човек, който проявява подобна съпричастност към техните проблеми. Не знаеха как да реагират.
— Какво е животът без мечти? — подхвърли Койла.
Криста отново я надари с усмивка и отвърна:
— Така смятаме и ние.
Отвъд градските порти останалата част от Върколаците и новоприсъединилите се орки започваха да губят търпение. За известно време духовете се поуспокоиха, когато неколцина стражници, подпомагани от цивилни, излязоха и им раздадоха ейл и суха храна. Но войниците продължаваха да се изнервят, задето ги бяха оставили без работа.
Никой от тях не предполагаше, че краят на безделието е съвсем близо.
Един от наблюдателите на близкия хълм неочаквано започна да вика и да размахва ръце. После и други се присъединиха към него. Бяха далеч и вятърът духаше в друга посока, та останалите не можеха да различат думите им.
— Какво казват, Елдо? — обърна се Хаскеер към един от оръженосците.
— Не чувам, стотник — сви рамене другият.
Хаскеер допря ръка до ухото си и наостри слух. Ала наблюдателите бяха млъкнали и сега тичаха надолу по склона.