Страк се озова с два скока при тях и се нахвърли върху униста. Необходима му бе половин минута, за да пробие защитата му и да го повали. Той коленичи до пронизания офицер, но веднага установи, че е издъхнал.
— По дяволите! — изруга ядно. Момчето не сваляше поглед от него. — Хайде, какво зяпаш — изпълнявай дълга си! — викна му Страк. Момчето се изправи и потъна в мелето. Един оръженосец улови погледа на Страк и кимна. След това се втурна да пази гърба на момчето.
Страк вдигна меча си и отсече следващата глава, която се бе подала над стената.
Койла помагаше в отбраната от другата страна на селището.
Положението й бе сходно с това на Страк. Дървени стълби се удряха в бойниците. Над главите им свистяха вързани на въжета куки. Поне десетина унисти бяха прехвърлили стената и бяха встъпили в бой със защитниците.
Койла приключи поредния двубой с бърз удар в шията на своя противник. Веднага се нахвърли върху следващия, стоварвайки с безумна ярост меча си върху щита му. Схватката обаче приключи по-бързо, отколкото очакваше, защото един оръженосец прониза противника й в гърба.
Докато тя отстъпваше, едно гърне профуча над стената и се разби върху платформата. Маслото, което съдържаше, мигом се възпламени от фитила и огънят започна да се разпространява по платформата. Друго гърне се строши на площадката зад нея.
— Мътните го взели! — изруга тя. — Донесете вода!
Битката продължаваше въпреки пожара. Някои от защитниците се опитваха да го потушат с одеяла под непрестанния обстрел на противника. Най-сетне пристигна и пожарната команда на селището и бе образувана жива верига за предаване на ведрата. Веднага щом изсипваха съдържанието им върху пламъците, защитниците ги хвърляха обратно долу.
Койла заобиколи пламъците и се нахвърли върху неколцина унисти, които току-що бяха прескочили стената. Първия повали веднага. Следващият успя да заеме позиция и да отбие атаката й. Но не бе така бърз като нея и след едно лъжливо движение тя го прониза в сърцето. Третият рухна върху горящите дъски с щръкнал от гърдите кинжал.
Койла не знаеше дали ще могат да задържат противника още дълго.
От другата страна на селището, при западната врата — мястото на сблъсъка от предния ден — Хаскеер бе в окото на бурята. Около него се вихреше яростен бой, долитаха викове и крясъци дори от далечните врати, а тук цареше спокойствие. Единственият признак за враждебно присъствие бяха ударите по вратата, която трябваше да пази. Но и те бяха слаби, единични и немощни.
Той не сваляше очи от наблюдателната кула, като се надяваше оттам да подадат сигнал за действие. Засега обаче такъв не идваше.
— Ама извадих и аз един късмет, Лиффин — оплакваше се той.
— Да, стотник, не е честно — съгласи се оръженосецът.
— Какво става с тези унистки копелдаци? Не могат ли една врата да съборят, та да се побъхтим малко?
— Егоисти — подсмръкна Лиффин.
Някакъв предмет прелетя над стената и падна недалеч от тях. Беше едно от гърнетата с масло, с привързан за гърлото запален фитил.
— Най-сетне малко разнообразие — ухили се Хаскеер.
Още едно гърне се извиси над стената и тупна близо до тълпата цивилни. Второто обаче не се запали.
— Некадърници — изстена Хаскеер.
— Дано все така да им върви, стотник.
Камбаната на наблюдателницата заби тревожно. Съгледвачите им подаваха знак.
— Най-сетне! — въздъхна Хаскеер. — Лиффин, оставаш тук с половината отряд. Поеми командването.
— Ясно, стотник — отвърна мрачно Лиффин.
Алфрей бе на друго място зад стената, където бе също толкова напечено, колкото при Страк и Койла.
Обектът на вниманието на Алфрей в момента бе едър мустакат мъжага, кипящ от желание да му отсече главата. За целта се бе въоръжил с двуръчна секира, но оркът срещу него имаше други намерения. Мечът му се стрелна под гарда на униста и потъна дълбоко в търбуха му. Мъжагата се олюля и коленете му се подгънаха. Един от оръженосците дръпна секирата от парализираните му пръсти й се нахвърли с нея върху следващия нападател.
Алфрей изпитваше мъчителна болка в ставите, но се стараеше да не й обръща внимание. От дима пред него изплуваха двама блюстители. Работейки в синхрон с неколцина оръженосци, той ги раздели, след това повали единия. С другия се справиха оръженосците.