Само след няколко минути групите бяха заели местата си. Когато се увери в това, Страк махна рязко с ръка и всички се втурнаха едновременно към лагера. Стигнаха го без затруднения.
В близост до колибите по земята се въргаляха всякакви предмети. Преобърнат опушен котел, строшени грънци, захвърлено седло, оглозгани кости от кокошка, счупен лък. Пепел от изгасналите огнища.
Страк поведе своята група към най-близката колиба. След като я заобиколиха, двамата с Койла заеха позиции при вратата. Страк кимна и Койла повдигна бавно чергилото. Посрещна ги воня на разложена плът. Страк прикри устата си с ръка и прекрачи прага. Вътре цареше сумрак, трябваше да изминат няколко секунди, преди очите му да привикнат.
Колибата бе пълна с мъртви орки. Лежаха по трима-четирима върху временни нарове. Други се въргаляха на пода. Между труповете пълзяха охранени буболечки.
Койла се изправи до Страк, също притиснала устата си с ръка. Дръпна го за ръката и двамата излязоха. Едва навън си поеха въздух, докато останалите войници надничаха през вратата.
Страк се приближи към втората колиба тъкмо когато отвътре излезе Джъп с пребледняло лице. И тук миризмата бе непоносима. Достатъчно бе да надзърне от разстояние, за да се увери, че сцената вътре е същата.
— Все женски и малки — докладва задъхано джуджето. — Умрели са доста отдавна.
— И там е така — посочи с палец през рамо Страк.
— Няма ли мъжки?
— Не можах да видя.
— Но защо? Къде са отишли?
— Не зная, Джъп, но си мисля, че това може да е лагер на прокудени.
— Още уча вашите обичаи, та някои неща не са ми съвсем ясни. Какво означава това?
— Когато мъжкият загине при изпълнение на военната си служба, но командирите му заявят, че е проявил страх, съпругата и сирачетата биват прогонени. Някои от прокудените се събират да живеят заедно.
— Този закон се прилага с още по-голяма сила, откакто на трона се възкачи Дженеста — добави Койла.
— И сами ли се грижат за себе си? — попита Джъп.
Страк кимна.
— Имаш ли представа какво може да е причинило смъртта им?
— Все още не знаем. Не е изключено да е масово самоубийство. Имало е подобни случаи. Или пък да са…
— Страк!
Хаскеер стоеше при един от навесите и им махаше. Страк се приближи към него. Койла, Джъп и останалите ги последваха.
— Тук има една жива. — Хаскеер кимна към отвора.
Страк надникна в сумрака.
— Извикай Алфрей. И донесете факла! — Той влезе.
Вътре имаше койка, на която, загърната с парцали, лежеше самотна фигура. Когато я доближи, Страк чу пресекливо дишане. Наведе се и едва успя да различи чертите на възрастна орка. Очите й бяха затворени, лицето — лъснало от пот.
Зад гърба му се появи Алфрей.
— Ранена ли е?
— Не мога да определя. Донесохте ли факла?
— Хаскеер отиде да я вземе.
Орката отвори очи. Устните й помръднаха, сякаш се опитваше да каже нещо. Алфрей се наведе. Чу се силна въздишка — без съмнение последната в измъчения живот на нещастницата.
В този момент се появи Хаскеер с факлата.
— Дай я насам! — Алфрей дръпна факлата и се надвеси над мъртвата женска. — Богове!
— Какво има?
— Виж. — Той доближи факлата до трупа.
Страк се ококори.
— Изчезвайте! — викна той. — Всички навън! Веднага!
Хаскеер и Алфрей се сблъскаха при вратата, Страк ги последва.
Навън вече се бе събрал целият отряд.
— Докосна ли я? — обърна се Страк към Хаскеер.
— Аз ли? Не… не съм.
— А някой друг от мъртъвците?
— Не!
Страк изгледа останалите.
— Някой пипал ли е труповете?
Всички поклатиха глави.
— Какво става, Страк? — попита Койла.
— Червена шарка.
Неколцина от Върколаците отстъпиха рефлексивно назад. Чуха се ругатни и изплашени възклицания. Оръженосците прикриха устите си с кърпички.
— Проклети човеци! — изсъска Джъп.
— Конете не я хващат — успокои ги Страк. — Ще ги вземем. Искам да се махнем от тук колкото се може по-скоро. Запалете всичко!
Той дръпна факлата от Алфрей и я запокити в една от колибите. Секунди по-късно тя бе обхваната от пламъци.
Върколаците се разпръснаха да палят останалите колиби.
8.
Нещо изхрущя под ботуша на Делорран. Той погледна надолу и откри, че е настъпил дървена плоча, върху която се виждаше остатък от надпис.
На плочата пишеше: «Родно…»