След като изведнъж се озова пред празно пространство, тя потърси с поглед Страк. Той се биеше с дръглив, дългорък и русоляв нападател с луничаво лице. Съдейки по неумелите му движения, изглежда бе от подрастващите на хората, без никакви победи зад гърба си. Страхът му бе осезаем.
Страк бързо сложи край на мъките му с яростен удар в гръкляна. Втори подобен, но хоризонтален замах лиши младежа от глава. Койла почувства върху лицето си ситни, топли капчици.
Тя избърза очите си с опакото на ръката и се изплю гнусливо.
— Избихме ги, Страк — рече тя, докато се мръщеше на соления вкус в устата си.
Излишно беше да го казва. Навсякъде се въргаляха човешки трупове. Само на единия от фланговете бяха останали неколцина противници и сега цялата ярост на орките бе съсредоточена върху им. Хаскеер блъскаше един от тях по главата с нещо, което наподобяваше сопа. Но когато се вгледа по-внимателно, Страк установи, че е човешка ръка със стърчаща кост.
Шепа противници бяха препуснали назад, преследвани от разгорещени от битката оръженосци. Страк им викна да се върнат обратно и те го послушаха неохотно. Скоро конниците се изгубиха от поглед.
Алфрей коленичи до носилката на Меклун. Войниците наскачаха от конете и се заеха да събират разпиляното оръжие. Хаскеер и Джъп се присъединиха към Койла и Страк.
— Май нямаме сериозно ранени — отбеляза Джъп.
— Нищо чудно — захили се Хаскеер. — Страхливи са като феи.
— Защото това бяха селяни, а не войници. Унистки фанатици, ако се съди по външния им вид, вероятно от Тъкашка ливада. Не бяха никак опитни.
— Но ти не го знаеше — изръмжа навъсено Хаскеер.
— За какво намекваш? — озъби се Джъп.
— Че ги доведе право при нас. Кой идиот би направил подобно нещо? Изложи на опасност дружината.
— А какво очакваше да направя, зурло немита?
— Трябваше да ги примамиш настрани.
— И после какво? Да ни претрепят с Калтмон? А може би да ги помоля да те пазят?
— Е, нямаше да изгубим кой знае колко, ако ти бяха видели сметката.
— Майната ти, нощно гърне! Ние сме дружина, ако си го забравил. Държим се един за друг!
— На теб никой не държи, грозна муцуно!
— Ей! — извика им Койла. — Вие двамата няма ли да си затворите устите? Работа ни чака.
— Права е — намеси се Страк. — Не знаем каква е числеността на отряда, за да решаваме, че сме победили. Селяни или не, ако ни превъзхождат многочислено, ще си имаме ядове. Къде ги намери, Джъп?
— По-нагоре по пътя. Има барикада.
— Значи трябва да изберем друг път.
— И да изгубим още време — изсумтя Хаскеер.
Сенките се издължаваха. След още няколко часа щеше да се спусне мрак, перспектива, която никак не се нравеше на Страк, ако из околностите се навъртаха и други човешки отряди.
— Ще удвоим броя на съгледвачите — реши той. — Не само отпред, но и отзад. Хаскеер, ти поеми охраната на тила. Аз самият ще поведа предния отряд. Хайде, всички по местата.
Хаскеер се отдалечи намусен.
— Ще ида да видя как е Меклун — рече Страк на Койла и Джъп. — Вие двамата ще водите колоната. Движете се предпазливо, не избързвайте. — Той препусна напред.
Джуджето хвърли унил поглед на Койла.
— Хайде, изплюй камъчето — подкани го тя.
— Всичко беше толкова просто и ясно, когато потегляхме, а сега нещата се объркаха — оплака се той. — Не очаквах, че ще затънем до гуша.
— Какво ти става бе, да не искаш да живееш вечно?
Джъп помисли, преди да отговори:
— Ами да.
10.
Дженеста довърши женската набързо, което бе необичайно за нея. Не го направи от съжаление, а по-скоро от досада и заради необходимостта да се заеме с нетърпящи отлагане дела.
Слезе от олтара и отвърза от слабините си окървавения рог, който бе използвала като мъжки орган. След това, с умение, натрупано от дълги години опит, тя довърши разчленяването на трупа, при това толкова бързо, че сърцето още тупкаше, когато се добра до него.
Последвалото пиршество бе почти оскъдно. А може би напоследък апетитът й бе нараснал.
Освежена физически и магически, но инак в неизменното напоследък лошо настроение, тя облиза кръвта от пръстите си и отново се замисли за реликвата. Крайният срок, който бе определила на втората група, щеше да изтече скоро. Независимо дали щяха да успеят или не, бе дошло време да извади нови козове, за да засили позициите си в играта.
Тя потрепери. Напоследък все по-трудно понасяше студа. В огнището бе положен голям дънер, но никой не го бе запалил. Дженеста протегна ръка. Сноп ослепителна светлина разцепи тъмнината на подземията. Огънят се разгоря с оглушителен пукот. Наслаждавайки се на топлината му, тя се укори мислено за тази излишна загуба на ценна магична сила. Но както винаги, желанието й да доминира над физическия свят бе по-силно от всичко.