— Ако се наложи да ги изтребите, искам да ми пратите вест незабавно. Сетне ще пазите останките им, ако трябва с цената на живота си, докато пристигнат подкрепления. — Дженеста бе сигурна, че цилиндърът ще издържи на огъня от драконовата паст, макар че винаги съществуваше известен риск.
Зад гърба на Глозелан драконът продължаваше да мляска шумно.
След като обмисли за кратко чутото, Глозелан обобщи:
— Ще търсим малка група. Не знаем точно къде са. Няма да е лесно, налага се да летим ниско. Това ни прави лесни цели.
Дженеста я изгледа със стиснати устни.
— Защо всички ми създавате проблеми? — сопна се тя. — Искам от вас решения. Ще правите каквото ви казвам!
— Ваше Величество.
— Не стой тук. Захващай се за работа!
Укротителката кимна, обърна се и се приближи към своето животно. Веднага щом се намести върху седлото, тя даде знак на оркския стражник, който чакаше при стената. Той се приближи, нарамил чук. След няколко тежки удара халката на веригата се разтвори. Стражникът побърза да се отстрани на безопасно разстояние.
Глозелан се наведе напред и се подпря на шията на дракона. Чудовището извърна глава и доближи шуплестото си ухо до лицето й. Тя прошепна нещо, жилестите криле на дракона се разпериха рязко и той нададе оглушителен рев.
Гигантските мускули на краката и хълбоците му се издуха и заприличаха на огромни, люспести канари. Крилата му се раздвижиха, в началото съвсем леко, сетне набраха скорост, измествайки огромни въздушни маси, сякаш в двора на замъка се бе настанила малка буря.
Дженеста притисна шапката си с ръка и вятърът разпери наметалото й. На пръв поглед изглеждаше невъзможно такава огромна и тежка маса да се издигне, но миг по-късно чудото се случи и животното започна да се извисява, движейки се едновременно тромаво и изненадващо грациозно. В продължение на няколко секунди то увисна неподвижно на половината височина на кулите. Огромният му застрашителен силует закри новоизгрялата луна. Миг по-късно драконът продължи да се издига и скоро след това се отправи към Таклакам и се изгуби от поглед.
Вратата зад Дженеста се отвори. Появи се генерал Кустан, придружен от неколцина стражници. Лицето му беше пребледняло.
— Някакви новини за нашите… бегълци? — попита тя.
— Да, и… не, Ваше Величество.
— Сега не ми е до гатанки, генерале. Говорете направо. — Тя потупа нетърпеливо с камшика по ботуша си.
— Получих съобщение от капитан Делорран.
Тя присви очи.
— Нататък?
Генералът извади сгънат пергамент от джоба си. Лицето му бе изпотено въпреки студа.
— Не зная обаче дали това са новините, които бихте искали да чуете, Ваше Величество.
Дженеста трепна и бавно вдигна камшика.
Звездна и лунна нощ. Отнякъде полъхваше приятен топъл ветрец.
Страк стоеше на входа на голяма колиба. Отвътре долитаха шумове.
Огледа се. На двора цареше мир и спокойствие, същото чувстваше и в душата си. Всъщност това бе единственото, което го безпокоеше. Не беше свикнал да се чувства в безопасност.
Поколеба се, сетне протегна ръка към вратата.
Преди да я бутне, тя се отвори сама.
Посрещнаха го глъчка и един силует, очертан от яркото сияние. Не можеше да различи чертите, само контурите. Фигурата пристъпи към него. Страк положи ръка на дръжката на меча си.
Фигурата се превърна в орка — същата, която бе срещнал и преди. Или която бе сънувал. Беше все така красива и горда, а в очите й се долавяше нежност и сила.
Страк беше изненадан. Тя също, но по-малко.
— Ти се завърна — рече му.
Той не знаеше какво да отвърне.
Тя се усмихна.
— Ела, празненството вече започна.
Той я последва в просторното помещение.
Беше пълно с орки — само с орки. Подредени покрай дългите маси, те се веселяха и пиеха. Орки, погълнати от приятелски разговори. Орки, които се смееха, пееха и се забавляваха с различни игри.
Върху масите бяха струпани подноси с ястия — месо, плодове, кани с вино. В огнището в ъгъла гореше огън, над който бяха подредени шишове с пернати. Мазнината им цвъртеше върху нагорещените въглени, а димът се издигаше през отвора на покрива. Из помещението се носеха омайни аромати. Сред тях Страк различи и миризмата на пелуцид.
В единия край на стаята неколцина мъжкари се бяха излегнали върху щавени кожи, пиеха и си разменяха закачки и шеговити истории. В другия младежи се хвалеха с първите си постижения или мереха сили в борба и фехтовка с дървени мечове. Не секваше възбуждащият ритъм на барабани. Между масите с врясъци се гонеха малки.