— Побързай! — обади се Страк.
— Дръжте го здраво! — отвърна Алфрей, измъкна брадвата и замахна отново.
Вторият удар също попадна в целта и бе по-силен от предишния. Почти свърши работа, ако не се брояха повлеклата от сухожилия и кожа. Третият удар прекъсна и тях, а острието продължи надолу, сряза одеялото и се заби в земята.
Писъците продължаваха. Страк им сложи край, като халоса Дариг по слепоочието.
— Сега трябва да спрем кръвта — каза Алфрей, след като дръпна настрани ампутирания крайник. — Подай ми лопатката! — викна той на оръженосеца.
Острието на лопатата също бе нажежено до червено.
— Май е достатъчно горещо — обяви Алфрей, след като го огледа критично. — Дръжте го пак. Чака го още едно тежко преживяване.
Той опря плоската част на лопатката към чуканчето. Въздухът се изпълни със задушливата миризма на изгоряла плът. Дариг отново се свести и изпразни дробовете си със силен вик, но шокът и кръвозагубата бяха оказали своето въздействие. Виковете му утихнаха бързо.
Джъп и Страк продължаваха да го държат, докато Алфрей посипваше раната с алкохол, а след това я увиваше с превръзки.
— Май дишането му се поуспокои — обяви Алфрей. — Свършихме добра работа.
— Ще прескочи ли трапа? — попита Джъп.
— Шансовете му са равни. — Алфрей уви ампутирания крак в предварително приготвена кърпа. — Сега му е нужна почивка и здрава храна, за да възстанови силите си. — Той пъхна кървавия вързоп под мишница.
— Виж това е трудно — поклати глава Страк. — Не разполагаме с излишни припаси, а и не мога да отделя хора за лов.
— Остави на мен — успокои го Алфрей. — Аз ще се погрижа за това. А сега излизайте и двамата. Тревожите пациентите. — Той ги избута навън.
Страк и Джъп се озоваха пред навеса, загледани в спуснатото чергило.
Нощта вече преваляше.
Страк бе подбрал двайсетина орки за нападението, включително и разузнаваческия отряд, заел позиция в покрайнините на Черна скала. Шепа оръженосци щяха да останат да охраняват лагера и ранените. Преди да тръгнат, той потърси Алфрей, за да обсъдят положението.
Меклун отново беше в безсъзнание. Дариг седеше върху завивките с бледо лице и огромни сенки под очите. Ефектът на пелуцида очевидно беше преминал. Алфрей му подаваше хапки от купа прясно сварено месо. До него димеше гърне.
— Яж — кимна той към купата. — Трябва да се възстановиш.
Дариг отхапа неуверено от месото и се облиза.
— М-м. Вкусно. Какво е това?
— А-а, няма значение. Яж и не питай.
Страк улови погледа му.
— Първо да приключа тук — рече Алфрей, разбрал подканата. Двамата изчакаха мълчаливо, докато Дариг се нахрани.
Малко след това Хаскеер подаде глава през отвора, надзърна в гърнето и подхвърли:
— Мирише вкусно.
— За Дариг е — възпря го Алфрей. — Това е… нещо специално.
Хаскеер изглеждаше разочарован.
— Жалко.
— Какво искаш? — попита го Страк.
— Чакаме заповед за тръгване… капитане.
— Ще почакате още малко. Скоро идвам.
Хаскеер повдигна рамене, хвърли прощален поглед на гърнето и излезе.
— Ако месото наистина е толкова специално, колкото си мисля — рече Страк, — може би трябваше да му дадеш малко.
Алфрей се засмя.
Дариг погледна объркано първо единия, сетне и другия.
— Ти почивай — рече му Алфрей и му помогна да легне.
— Май няма да е зле да останеш и да ги наглеждаш двамата с Меклун — предложи Страк.
— Има си оръженосци, които ще свършат тази работа. Вобе или Джад например. Или пък Хустук. Бива ги и тримата.
— Мислех, че ще предпочетеш да останеш с тях.
— Предпочитам да участвам в операцията. — Алфрей повдигна инатливо брадичка. — Освен ако не смяташ, че съм твърде стар, за да…
— Хайде сега! Възрастта няма нищо общо с тази работа. Просто го предложих, нищо повече. Но предпочитам да си с нас.
— Ще дойда тогава.
Страк си отбеляза мислено да внимава с Алфрей, когато стане въпрос за годинките. Очевидно беше чувствителен на тази тема.
— Идвам веднага щом свърша тук — обеща Алфрей.
След като Страк излезе, Дариг се размърда.
— А-а, Алфрей, има ли още месце?
Дружината се бе събрала на петдесетина крачки по-нататък. Докато Страк стигне до тях, Алфрей вече го бе настигнал.
— Докладвай, Койла! — нареди Страк.
— Според нашите съгледвачи отрядът, който преследваме, се е разположил в западните покрайнини на Черна скала. С други думи, точно срещу нас.