— Сигурни ли сме, че са те?
— Не съвсем. Приличат — отряд коболди с бойни гущери. Във всеки случай скоро са се върнали от дълъг път.
— Е, това не е доказателство — намръщи се Страк.
— Така е — съгласи се тя. — Но е всичко, с което разполагаме, ако нямаш по-добри идеи, разбира се.
— Дори и да не са те, предлагам да отидем и да им смачкаме мутрите — обади се Хаскеер.
Неколцина оръженосци нададоха одобрителни възгласи.
— Ако са те обаче — рече Джъп, — направо е странно, че така лесно ги намерихме. И то извън Черна скала.
— Не забравяйте, че ако направим само една грешна стъпка, цялото население ще ни погне — предупреди ги Алфрей. После се извърна към Страк. — Е, какво ще правим?
— Нападаме — отсече той.
12.
Оставиха конете и продължиха пеша към следващия наблюдателен пост.
Бяха почернили остриетата на оръжията си с въглен, за да не отразяват лунните лъчи. С напрегнати докрай сетива, Върколаците се придвижваха крадешком.
Почвата под тях беше мека и податлива. Сякаш равнината отстъпваше място на мочурища.
Когато наближиха, вече се зазоряваше. Кървавочервеният диск на слънцето бавно изплува над хоризонта, но скоро се скри зад облаци. Още един дъждовен ден.
Мълчаливата среща със съгледвачите протече на едно невисоко възвишение, обрасло с ниска горичка. Малко по-късно слънцето се издигна достатъчно, за да разкъса мъглата над Черна скала.
Ниски, едноетажни дървени къщурки и грубо сковани колиби с различни размери и форми се простираха докъдето им стигаше погледът. Съгледвачите посочиха две близки къщи — една по-голяма и една по-малка, разположени встрани от селището. На размер бяха като оркските хижи, но нямаха тяхната украса. Зад тях се виждаше обор, в който спяха гущерите. Животните бяха абсолютно неподвижни, вероятно изпаднали в летаргия от резкия спад на температурата през нощта. Страк се зачуди докога ли коболдите щяха да продължават да ги използват.
Той се наведе към един от съгледвачите.
— Какво става, Орбон?
— Допреди час се мяркаха тъдява. Повечето се прибраха в голямата къща. Един влезе в по-малката. Оттогава никакво движение.
Страк повика Койла и Хаскеер.
— Вземете четирима оръженосци и слезте долу. Орбон, и ти иди с тях. Искам да разучите терена и разположението на коболдите. Ако има часовои, премахнете ги.
— Ами ако ни забележат? — попита Койла.
— Постарайте се да не ви забележат! В противен случай всеки ще се оправя поединично.
Тя кимна и се зае да пренарежда метателните ножове в калъфите.
— А ти внимавай какво правиш! — озъби се Страк на Хаскеер.
Лицето на стотника бе картина на наскърбена невинност.
Койла подбра орките, които възнамеряваше да вземе със себе си, и малката група започна да се спуска безшумно по отсрещния склон.
В началото притичваха от едно дръвче до друго. Когато дръвчетата свършиха, започнаха да пълзят между шубраците — последното им прикритие преди открития участък. Приведени ниско, те оглеждаха всеки сантиметър от местността пред тях.
Вече се различаваха ясно коболдските постове. Часовоите бяха загърнати в кожи, за да се предпазят от нощния студ. Имаше по двама пред всяка къща. Никой от тях не помръдваше.
Вече решила как ще е най-добре да действат, Койла предаде плана си на останалите на езика на знаците. Тя и двама от оръженосците щяха да минат отдясно, където беше по-малката къща, Хаскеер и другите трябваше да се приближат към голямата. Обясненията й завършиха с красноречив жест — прокара пръст през гърлото си.
Изчакаха още известно време, за да са сигурни, че обстановката няма да се промени. Осъзнаваха ясно рисковете от прекосяването на откритата местност. Изминаха няколко минути. И тогава, сякаш по благоволение на боговете, часовоите от едната двойка им обърнаха гръб и започнаха тихо да си шушукат. Събратята им от втория пост също бяха полуизвърнати към орките.
Хаскеер и Койла първи напуснаха укритието и се затичаха. Оръженосците се разгърнаха зад тях.
Пъхнала нож между зъбите си и с още един в дясната си ръка, Койла се носеше безшумно по тревата. Беше на половината път до къщата, когато часовоите прекъснаха разговора си и се разделиха.
Койла замръзна неподвижно и даде знак на останалите да последват примера й.
Без да поглежда към тях, първият часовой стигна ъгъла на къщата и се скри зад него. Вторият все още бе с гръб към Койла и ровичкаше с крак в тревата.
Тя погледна към голямата къща. Пазачите там все още не ги бяха забелязали. Групата на Хаскеер бе някъде назад и встрани, защото от мястото си Койла не можеше да ги види.