Съществото бе облечено в мръсна сива мантия. Краката му бяха напъхани във високи до прасците ботуши с катарами, които бяха виждали и по-добри времена. Там, където се виждаше — по лицето и ръцете, кожата му не беше като оркската, а набръчкана като на змия. Койла предположи, че съществото е много старо.
В мига, когато й хрумна тази мисъл, гремлинът отвори очи и я видя.
Очите му се разшириха, но въпреки опасенията й, не издаде никакъв звук. Гледаха се в продължение на няколко секунди, сетне Койла се дръпна назад.
Описа накратко, предимно с езика на жестовете, онова, което бе видяла вътре, и нареди на оръженосците да останат по местата си. След това махна на Хаскеер. Той напусна групата си и се присъедини към нея.
Когато изкатериха билото, Страк вече бе започнал да губи търпение.
— Погрижихме се за всички пазачи — Докладва Хаскеер. — В голямата къща е събран целият отряд. Поне така ми се стори. На тези дребосъци им трябва малко място.
— Някакви следи от цилиндъра?
Хаскеер поклати глава.
— Не — додаде Койла. — Но в малката къща видях нещо интересно. Там държат един затворник, Страк. Гремлин. Изглежда ужасно стар.
— Гремлин ли? За какво им е притрябвал?
Койла сви рамене.
Хаскеер едва се сдържаше.
— Ама какво чакаме? Да вървим да ги избием до крак, докато още спят!
— И това ще стане — успокои го Страк. — Но ще го направим както трябва. Не забравяйте, че сме тук заради цилиндъра. Това е единствената ни възможност да го открием. Но освен това не искам пленникът да пострада.
— Че защо?
— Защото врагът на моя враг, е мой приятел.
Тази идея очевидно бе чужда на Хаскеер.
— Ние нямаме приятели.
— Съюзник, тогава. Искам го жив — стига да е възможно. Ако цилиндърът не е там, може би той ще знае къде е. Съмнявам се някой от вас да се е научил да разбира брътвежите на коболдите.
— Време е да действаме — подкани ги Джъп. — Преди да открият телата.
— Правилно — кимна Страк. — Ето как ще постъпим. Две групи. Аз, Койла и Алфрей ще се присъединим към оръженосците при малката къща. Искам да съм сигурен, че пленникът ще оцелее. Хаскеер, Джъп и останалите ще обкръжите голямата. Но не предприемайте нищо, докато не дойда. Ясно ли е?
Стотниците кимнаха, но избягваха да се поглеждат.
— Добре. Тръгвайте!
Върколаците се разделиха на две и се спуснаха по склона. По пътя си не срещнаха никаква съпротива.
Веднага щом Страк се присъедини към оръженосците при малката къща, те заеха позиции около вратата. Джъп и Хаскеер направиха същото при голямата къща.
— Готови по моя заповед — нареди с приглушен глас Страк. — Койла, ела да огледаме прозореца.
Тя го поведе и той я последва приведен. Надникна първа, сетне му даде знак да направи същото. Сцената беше същата като преди малко — двамата спящи пазачи и техният пленник. Този път гремлинът не ги забеляза и остана с увесена глава. Койла и Страк се върнаха при останалите.
— Време е да действаме — прошепна Страк. — Но да го направим бързо и тихо.
Той почука по рамката на вратата и се дръпна встрани. Измина цяла напрегната минута. Започна да се чуди дали не е избрал погрешен начин на действие и дали след миг наоколо няма да гъмжи от въоръжени до зъби коболди. Огледа местността, не забеляза никого и почука отново. След няколко секунди се чу изскърцване на резе. Вратата се отвори и единият от пазачите подаде глава навън. Направи го съвсем нехайно, което означаваше, че не очаква неприятности. Страк мигом го улови за врата и го дръпна навън. Оръженосците нахлуха в помещението.
Страк уби гърчещия се коболд с един удар с кинжал в сърцето. Вторият пазач вече беше мъртъв. Дори не бе успял да се изправи — бе срещнал смъртта си спейки. Страк захвърли трупа на първия пазач до него.
Койла бе притиснала с длан устата на разтреперения пленник. С другата ръка бе опряла кинжал в шията му.
— Гъкнеш ли, мъртъв си! — закани се тя. — Ще мълчиш ли, ако си дръпна ръката?
Гремлинът кимна с разширени от страх очи. Тя свали ръката си от устата му, но продължи да опира острието в шията му.
— Нямаме време за любезности — изръмжа Страк. — Знаеш ли нещо за цилиндъра?
Гремлинът изглеждаше объркан.
— Един метален цилиндър?
Гремлинът огледа първо тях, после и мъртвите коболди, вдигна очи към Страк и кимна.
— Къде е?
Гремлинът преглътна. Когато заговори, се оказа, че има нисък и басов тембър.
— В голямата къща, при онези, които спят.
— Дано не лъжеш — стрелна го със заплашителен поглед Койла.