Страк го вдигна и го разгледа.
— Прилича на звезда — обади се Койла. — Или по-скоро на играчките, наподобяващи звезди.
Права е, помисли си Страк. Предметът наистина беше грубо подобие на звезда.
Моббс беше разгърнал пергамента на коляното си, но не откъсваше поглед от звездата. Изглеждаше хипнотизиран от нея.
— От какво е направена? — попита Алфрей.
Страк му я подаде.
— Материалът не ми е познат — обяви Алфрей. — Не е дърво, нито кост.
Джъп бе следващият, който я взе.
— Дали не е издялана от някакъв камък?
— От скъпоценен например? — обади се Хаскеер с внезапно пробудил се интерес.
Страк отново взе звездата.
— Не мисля — рече той и я стисна в шепата си. — Каквото и да е, материалът е здрав.
— Дай да видя — настоя Хаскеер. — Сега ще проверя колко е здрав.
Той дръпна звездата, пъхна я в устата си и стисна със зъби. Чу се пукане и лицето му се изкриви от болка.
— Проклятие! — изруга Хаскеер и изплю един строшен зъб.
Страк взе обратно звездата и я изтри в бричовете си. След това я разгледа внимателно, но върху повърхността й нямаше и драскотина.
— Страшно е здрава, казвам ви. Щом и зъбите на този проклетник не можаха да й сторят нищо.
Неколцина оръженосци се изкискаха. Хаскеер ги смрази с поглед.
Вниманието на Моббс бе разделено между звездата и пергамента. Лицето му бе напрегнато и развълнувано.
— Е, какво мислиш за всичко това, книжнико? — попита го Страк.
— Ами мисля… мисля си… че това е точно каквото се надявах. — Ръцете на гремлина трепереха. Той посочи пергамента. — Написаното тук е на толкова древен език, че дори аз едва го разбирам.
— Хубаво де, какво пише вътре? — попита Койла. — Стига си ни измъчвал!
— На този етап разбирам само отделни пасажи. Но и това е достатъчно да потвърди подозренията ми. — Сега вече лицето му грееше. — Този предмет… — той посочи звездата в ръката на Страк — … е инструментум.
— Какво, какво? — ококори се Хаскеер, докато изтриваше с ръкав кръвта от устата си.
Страк подаде звездата на Моббс и той я прие почтително.
— Инструментум — повтори гремлинът. — И живо доказателство за една история, смятана досега за мит. Ако може да се вярва на легендата, той е принадлежал на самата Вермеграм. А може би дори е бил създаден от нея.
— И с каква цел? — попита Джъп.
— Като тотем с неописуема магична сила, като символ на великата истина в онази част, която касае древните народи.
— Какво значи това? — попита Страк.
— Знам само, че този инструментум е част от нещо по-голямо. Една пета от него, ако трябва да бъда точен. Истината ще бъде разкрита едва когато се съедини с останалите четири части. Да ви призная обаче нямам представа какво значи това. Но съм готов да заложа живота си, че това е най-значимият предмет, който някога съм виждал.
Говореше с такова убеждение, че останалите бяха запленени от думите му.
Джъп пръв наруши възцарилото се мълчание.
— Как може да бъде съединен с останалите? Какво ще стане тогава? Къде са те?
— Загадки в загадки и въпроси без отговори. Свикнал съм с това, откакто се занимавам с проучвания. — Моббс подсмръкна многозначително. — Не мога да отговоря на първите два въпроса, но нещо, което подочух от моите похитители, може да ни подскаже отговора на третия. Вероятно.
— И какво е то? — намеси се Страк.
— Коболдите не знаеха, че имам известни познания по техния език. Реших, че ще е най-добре, ако не им разкривам този факт. Ето защо те разговаряха свободно в мое присъствие и на няколко пъти споменаваха един унистки град на име Троица. Бяха убедени, че сектата, която обитава града, е въплътила легендата за инструментумите в своята религия.
— Троица? Това не е ли крепостта на Кимбал Хоброу? — попита Койла.
— Точно така — кимна Алфрей. — А той е прочут с фанатичната си вяра. Управлява последователите си с нагорещен остен. Мрази в червата всички представители на древните народи.
— Моббс, и ти смяташ, че в Троица се намира една от тези… звезди?
— Не зная. Но шансовете са големи. Защо иначе коболдите ще се интересуват от това място? Освен ако не са тръгнали да събират инструментумите — за себе си или за някой друг.
— Почакайте малко — вдигна ръка Джъп. — Ако тези инструментуми са толкова могъщи…
— Вероятно са могъщи — поправи го Моббс.
— Добре де, ако крият подобна възможност. Защо тогава Хоброу не ги събира? Или някой от останалите?