— Най-вероятно защото не са чували легендите за тяхната сила. Или не знаят, че за да се получи нещо, звездите трябва да се съединят в една. От друга страна, кой може да знае дали Хоброу не търси останалите звезди? Ако е така, сигурно се е постарал да го запази в тайна.
— Ами Дженеста? — сети се Койла. — Моббс, тя дали знае легендата за петте звезди?
— И това не ми е известно. Но най-вероятно я знае, щом толкова настоява да получи тази.
— Значи сега търси и другите, така ли?
— Така бих постъпил аз на нейно място. Но помнете какво ви казах. Не е лесно да се сдобиеш със силата, която крият в себе си инструментумите. Което не означава, че трябва да се отказвате.
— Да се отказваме? — наду се Хаскеер. — От какво да се отказваме? Страк, нали не смяташ да подхващаме подобно налудничаво приключение?
— Обмислям как да го направим.
— Даваш ли си сметка какво би означавало издирването на тези звезди? Дезертьорство!
— Хаскеер, вече отдавна са ни обявили за дезертьори. Още преди седмица трябваше да се приберем в Каменна могила.
— И кой е виновен за това?
В продължение на няколко удара на сърцето присъстващите се почудиха как Страк ще реагира на откритото обвинение. Но и този път бяха изненадани.
— Добре де, виновен съм. Не мога да споря за това.
Хаскеер продължи да го притиска.
— Чудя се дали не си искал да ни поставиш в подобно положение? Най-вече сега, когато предлагаш да се оплетем още повече в тази история.
— Не аз ви стъжнявам живота. Но каквото станало — станало. Трябва да се възползваме от ситуацията.
— Като слушаме тия врели-некипели за митове и легенди? Това са приказки за новоизлюпени, Страк. Не можеш да вярваш на тези грифонски говна.
— Въпросът не е в това дали вярвам, или не. По-важното е, че Дженеста вярва. А това ни дава възможност да се пазарим с нея. За нас тези звезди са едничката възможност да спасим кожите си. Но дори в това не съм съвсем сигурен, като я познавам. И все пак, ако притежаваме повече от звездите или всичките пет…
— Значи предлагаш първо да се втурнем в едно безумно приключение, а сетне да се оставим на милостта на Дженеста?
— Тя няма милост, Хаскеер. Опитай се да си го набиеш в главата. Или трябва аз да го сторя с юмруци?
— Но си готов да повярваш на думите на един стар гремлин. — Той ръгна с пръст Моббс и той подскочи уплашено. — Откъде знаеш, че казва истината? Ами ако е умопобъркан?
— Аз му вярвам. И да не му вярвах, пак не можем да се върнем. Виж, ако ти и останалите, които гласувахте против — Джад, Финдже и Брегин — искате, можете да се приберете в Каменна могила. Но ще ви предупредя, че колкото повече сме, толкова по-малък е рискът.
— Предлагаш да разтурим дружината?
— Не, не предлагам такова нещо.
— Страк, ти ни предложи да гласуваме за отварянето на цилиндъра, а не дали да се превърнем в изменници.
— Вярно е. Но ако питаш мен, ние вече сме ренегати. Просто още не си го осъзнал. — Страк изгледа останалите Върколаци. — Чухте какво казах. Предлагам да идем в Троица и да потърсим втората звезда. Няма да ви залъгвам, че задачата е лесна. Но ние сме орки — за нас войната е втора природа. Ако някой от вас не иска да дойде и предпочита да се прибере в Каменна могила, ще получи кон и провизии. Хайде, всеки да каже какво решава.
Никой не отговори, дори тези, които подкрепиха Хаскеер.
— А ти идваш ли? — обърна се към него Страк.
— Май нямам друг избор, а? — отвърна Хаскеер след кратка пауза.
— Май нямаш.
— Идвам. Но ще си плюя на петите, ако работата тръгне на зле.
— Хубаво. Но запомни едно нещо. Може вече да не сме част от ордата на Дженеста, но държа да се запази дисциплината. Без нея нищо няма да се получи. Ако възразяваш срещу това, ще направим още едно гласуване — този път кой да бъде водач.
— Запази си водачеството, Страк. Всичко, което искам, е да се измъкна от тази бъркотия с глава на раменете.
— Вие направихте първата стъпка от едно дълго и опасно пътешествие — обади се Моббс. — Но знайте, че за вас няма връщане назад. Вече сте извън закона.
Думите му допринесоха за отрезвяването на атмосферата.
— Пригответе се за тръгване — обърна се Страк към войниците.
— Към Троица ли? — попита Койла.
— Към Троица.
Тя се усмихна и се отдалечи. Алфрей отиде да нагледа своите пациенти. Останалите Върколаци се разпръснаха.
— Ами… с мен какво ще стане? — попита Моббс.
Страк го разглежда няколко секунди с непроницаемо изражение.
— Питам се дали трябва да ти благодаря задето ни помагаш, или да те убия, понеже ми преобърна живота наопаки.