— Това второто се е случило още преди да ме откриете, Страк.
— Май си прав.
— Е, какво ще правите с мен?
— Ще те пуснем.
Гремлинът се поклони с благодарност.
— Къде ще идеш? — попита го Страк.
— В Хекълой. Там имам недовършени дела. — В очите му се появи блясък. — Знаеш ли, там открихме цял сандък с плочици с надписи. Търговски архив от епохата на… Май не ти е интересно.
— Всеки с интересите си, Моббс. Пътищата ни съвпадат ли?
— Аз съм за Хекълой, вие — за Троица. А те са в противоположни посоки.
— В такъв случай ще ти дадем кон и всичко необходимо за пътя.
— Много щедро от твоя страна.
— Е, ти може би ни дари със свободата, тъй че размяната си я бива. Не се безпокой, разполагаме с известни резерви. А, вземи и това. — Той му подаде пергамента.
— Наистина ли?
— Защо не? На нас не ни трябва. Или греша?
— Е… не ви е нужен. Той няма отношение към действието на инструментумите. Благодаря ти, Страк. И задето ме освободихте от коболдите. — Гремлинът въздъхна. — Знаеш ли, с радост бих тръгнал с вас. Но на моята възраст…
— Разбира се.
— И все пак ви пожелавам успех. И ако се вслушате в съвета на един стар гремлин — пазете се. Не само защото с последните си действия си създадохте много врагове от всички страни. Сигурно ще се натъкнете и на други търсачи на инструментумите. При такива високи залози съперниците ви няма да се спрат пред нищо, за да се сдобият с наградата.
— Не се безпокой, можем да се грижим за себе си.
Моббс огледа масивните плещи на орка, плъзна поглед по гръдния му кош, мускулестите рамене и гордо изпъкналата брадичка. Видя твърда решимост в израза на лицето и стоманен блясък в очите.
— Не се съмнявам, че можете.
Появи се Хаскеер, помъкнал седло. Той го тръшна наблизо и започна да го наглася.
— Кой път ще избереш? — попита Страк.
Моббс се усмихна.
— Не и през гората — можеш да си сигурен. Първо ще поема на запад, за да изляза от нея, сетне на север, за да я заобиколя…
— За да си в по-голяма безопасност. Разбирам. Е, поне до края на гората ще яздим с теб.
— Благодаря ти. Отивам да се приготвя. — Той се отдалечи, стиснал в ръка пергамента.
— Това може да е поредната ти грешка — обади се Хаскеер. — Той знае твърде много. Ами ако проговори?
— Няма.
Преди Хаскеер да продължи по темата, Алфрей се появи намръщен.
— Меклун е мъртъв — обяви той. — Треската го е убила.
— Проклятие! — изруга Страк. — Не съм изненадан.
— Е, поне това сложи край на мъките му. Мразя да ги губя, Страк. Но ще ти кажа, че направих всичко по силите си.
— Не се и съмнявам.
— Въпросът е как да постъпим с него? Като се има предвид положението, в което се намираме.
— Да, погребалната клада ще е като сигнален огън за коболдите и всички останали, които ни търсят. Не можем да рискуваме. Този път ще забравим традициите. Нека го заровят.
— Ще се погрижа за това.
Алфрей понечи да си тръгне, но зърна Хаскеер и спря.
— Добре ли си? — попита той. — Виждаш ми се блед.
— Нищо ми няма — тросна се Хаскеер. — Просто не ми харесва това, което се случва с дружината. А сега ме остави на мира!
Той им обърна гръб и се отдалечи ядосан.
Дженеста втренчи поглед в огърлицата от зъби на снежен леопард.
Бяха й я донесли заедно с безочливото съобщение от капитана, на когото Кустан бе наредил да издири Върколаците. Въпреки заповедта й Делорран на своя глава бе удължил срока на преследването. Огърлицата бе живо свидетелство за това колко нагли и самостоятелни стават слугите, ако ги оставиш без надзор. И за наказанието, което трябва да получат за поредното нарушение.
Тя пъхна огърлицата в джоба на наметалото си и погледна към небето. Ятото дракони се бяха превърнали в мънички тъмни точки. Беше ги пратила на поредната обиколка, за да издирят бегълците.
Вятърът смени посоката си и донесе неприятна миризма. Тя погледна към бесилката в средата на двора.
На нея се поклащаше тялото на генерал Кустан. Трупът вече бе започнал да се разлага. Скоро над замъка й щяха да закръжат лешояди и дракони. Но тя бе решила да го остави там още известно време. Нека е назидание за всички, които биха могли да престъпят заповедите й. И най-вече онази заповед, която предстоеше да издаде.
Вдигна отново глава, но драконите бяха изчезнали в далечината.
На двора се появиха неколцина стражници, които водеха млад, наперен орк. Докато минаваха покрай бесилото оркът погледна крадешком трупа на генерала. Групата стигна при нея и младият орк тракна с токове и сведе почтително глава.