Тъкмо когато навлязоха в горичката, от небето се спусна следващият дракон. Този път пламъците от устата му запалиха короните на дърветата. Върху уморените коне и орките се посипаха горящи клони.
Без да забавят темпото, Върколаците продължиха да навлизат в гората. От време на време през отворите между дърветата виждаха, че летящите чудовища ги следват.
Но след известно време гората неочаквано се сгъсти. Драконите се изгубиха в небето. Дружината забави ход, но продължи да препуска в същата посока. Спряха едва когато зърнаха далечния край на гората. В небето над него се рееха гигантските страховити чудовища. Орките наскачаха от конете и Страк веднага се разпореди да бъдат поставени постове, в случай че нови човешки отряди ги последват отзад. Засега обаче нямаше следа от такива. Без да прибират оръжията, Върколаците зачакаха драконите да се уморят и да си идат.
След като гаврътна на един дъх остатъка в манерката си, Хаскеер започна да се жалва в познатия стил.
— Направо не мога да повярвам, че участвах в подобна лудост!
— И какво друго можехме да сторим? — попита го Койла. — Но се получи, нали?
Нямаше как да не признае, че е права.
Настроението сред останалите войници бе по-скоро тържествуващо. Младите оръженосци бяха толкова възторжени от премеждието, че се наложи Страк да ги сгълчи, за да млъкнат.
Алфрей не беше толкова ентусиазиран. Все още не можеше да прежали загубата на Дариг.
— Ако го бях задържал, може би още щеше да е с нас — повтаряше той.
— Нищо не си могъл да направиш — успокояваше го Страк. — Не се тормози.
— Страк е прав — подкрепи го Койла. — Цяло чудо е, че не дадохме още жертви.
— И ако някой трябва да бъде винен — продължи Страк, — това съм аз.
— Стига сте хленчили и двамата — укори ги Койла. — Точно сега ни трябвате с трезви мозъци.
Страк кимна и изостави темата. Бръкна в джоба си и извади звездата.
— Тази дреболия ни създаде толкова много ядове — поклати глава Алфрей. — Направо ни обърна живота наопаки. Дано си заслужава, Страк.
— Може да е спасението ни от робството.
— Може би да, а може би не. Аз мисля, че по-скоро я използваш като предлог, за да отложим известно време завръщането си.
— Да, и това е вярно.
— Само че времето тече и аз остарявам.
— Живеем във времена на промени. Всичко се мени. Защо да не се променяме и ние?
— Ха, промяна! — присмя се Хаскеер. — Всички тези приказки… за… — Той изведнъж се улови за гърдите и изхриптя. След това краката му се подгънаха и заядливият орк тупна на земята.
— Какво му стана? — подскочи Койла.
Всички се струпаха около него.
— Да не е ранен? — попита Страк.
— Не, не е — заключи Алфрей след кратък преглед. Положи ръка на челото на Хаскеер, после провери пулса му.
— Какво му е тогава?
— Има треска. Знаеш ли какво си мисля, Страк. Да не е лепнал болестта на Меклун.
Неколцина оръженосци отстъпиха изплашено назад.
— И сигурно го е крил от нас, глупакът — добави Алфрей.
— Наистина не е на себе си през последните дни — съгласи се Койла.
— Така е. Всички признаци са на лице. Имам и друго подозрение, което също не е приятно.
— Казвай! — подкани го Страк.
— Хранех известни подозрения относно това, което уби Меклун — призна Алфрей. — Защото раните му не бяха чак толкова лоши, че да не може да се възстанови. Мисля, че се е заразил с болестта, която е изтребила орките в лагера.
— Той въобще не беше близо до нас тогава — припомни му Джъп. — Не е възможно.
— Не. Но Хаскеер беше.
— Богове! — прошепна Страк. — Когато го попитах, каза, че не е докосвал труповете. Сигурно ме е излъгал.
— Щом Хаскеер се е заразил пръв и е предал болестта на Меклун — разсъждаваше на глас Койла, — възможно ли е да е заразил и други от нас?
Сред дружината се разнесоха неспокойни възгласи.
— Не е задължително — отвърна Алфрей. — Меклун беше слаб заради раните си и възприемчив към зарази. Ако някой друг беше заразен, досега щеше да е проявил някакви симптоми. Някой да се чувства зле?
Всички присъстващи поклатиха енергично глави.
— От малкото, което ни е известно за тези човешки болести — продължи Алфрей, — най-голямата опасност от заразяване е през първите четирийсет и осем часа.
— Да се надяваме, че си прав — въздъхна Страк и сведе поглед към Хаскеер. — Дали ще прескочи трапа?
— Той е млад и силен. Това помага.
— Какво можем да направим за него?
— Нищо, освен да лекуваме треската и да му осигурим покой.