— Дотук добре — отбеляза Страк. — Ще чакаме до сутринта, когато ще дойдат да ги вземат.
Той разпредели смените за нощната стража.
Нощта премина без произшествия.
Малко преди зазоряване към поляната отново започнаха да се стичат джуджета. Джъп завърза на врата си захабена червена кърпа — знак на едно племе от затънтен край. След това намаза боята по бузите си, за да скрие татуировките. Страк се боеше, че крайният резултат няма да е убедителен, но се оказа, че греши.
— Сега ни трябва някой подходящ работник — рече той. — И да е достатъчно далеч от езерото.
Всички се заоглеждаха за възможен кандидат. Един от оръженосците побутна Страк и посочи едно самотно джудже, което крачеше през тревата вдясно от тях.
— Аз ще го направя — надигна се Джъп.
Страк се опита да го спре.
— Трябва да съм аз, Страк. Сигурно разбираш защо.
— Добре. Но вземи Койла да ти пази гърба.
Двамата запълзяха към набелязаната жертва. Останалите можеха само да ги наблюдават, като в същото време държаха под око и другите работници.
Малко след това самотното джудже ненадейно се изгуби от погледите им. Чу се кратък шум от сборичкване. Миг по-късно на мястото му се появи Джъп, който продължи да крачи към чакащите каруци.
Орките го следяха зорко, готови да се намесят, ако нещата не потръгнат според очакванията им. Джъп вървеше с безгрижна походка.
— Страшно го бива за тези неща! — подхвърли с нескрито възхищение един от оръженосците.
Храстите се раздвижиха и от тях изпълзя Койла.
— Стигна ли вече? — попита тя.
— Почти — отвърна Страк.
Джъп излезе на откритото при езерото, където вече се бяха събрали десетина джуджета. Това бе най-рискованият момент и първото изпитание за плана им. Но нито джуджетата, нито кочияшът му обърнаха внимание. Само след няколко минути керванът потегли. Джъп бе в една от каруците, натъпкан при останалите джуджета.
Орките го изпроводиха с угрижени лица. Оставаше им само да се молят маскировката му да се окаже трайна.
Каруците се отдалечаваха, без да спират. Единствено плющенето на камшиците отекваше надалеч.
Най-сетне и последната каруца се скри. Докато я изпровождаха с поглед, орките забелязаха, че тази сутрин на полето бяха излезли повече хора от вчера. Отново бяха предимно жени, но сега пазачите бяха повече.
Върколаците започнаха да се прокрадват към Троица, следвайки отдалеч каруците. Както и предния ден, когато керванът наближи портите, по бойниците се появиха стражници. Чуха се викове, сетне вратите се разтвориха. Каруците влязоха. Облечени в черно мъже изтичаха да затворят вратите.
Звукът от затръшването им бе като съдбоносен гонг.
Страк се надяваше той да не оповестява края на Джъп.
18.
Градските порти се затръшнаха зад Джъп.
Тъй като нямаше какво да прави, той се заоглежда. Първото, което видя, бяха дузина стражници, облечени с черни униформи и въоръжени до зъби.
Що се отнася до Троица, градът бе построен почти като военен лагер. Във всеки случай разположението му би задоволило и най-педантичния военачалник. Всички къщи бяха подредени в редици. Някои от тях бяха дървени, други каменни, със скосени покриви и масивни подпори. Имаше и по-големи, продълговати постройки, които наподобяваха казарми, със стени от надлъжно сковани греди. Улиците бяха прави като стрели. Дори и оскъдните дръвчета бяха насадени в права линия.
Виждаха се човеци — мъже, жени и деца, които щъкаха във всички посоки, всеки тръгнал по работа. Подобно на стражниците, мъжете бяха облечени в черни дрехи. Одеждите на жените и децата, макар и разноцветни, също не се отличаваха с изящни кройки.
Джъп още не беше завършил огледа, когато каруцата спря и джуджетата наскачаха на калдъръма. През целия път почти не бяха разговаряли помежду си. Ето че наближаваше вторият момент на истината. Сега щеше да разбере, дали хората разполагат със списък на работниците. Ако е тъй, очакваха го крайно неприятни последствия.
Съвсем според настроенията, които навяваше този вманиачен на тема симетрия град, джуджетата бяха строени в няколко редици на площадчето. След това, за огромно облекчение на Джъп, покрай редиците преминаха неколцина надзиратели, които ги изброиха, като сръгваха всеки един от тях с пръст в гърдите. Човекът, който броеше редицата на Джъп, мърдаше съсредоточено устни и въобще не му обърна внимание.
Джъп още се чудеше какво ще последва, когато при вратата на една от постройките, наподобяващи казарми, настъпи суматоха. На входа се появи мъжът, когото вчера бяха видели в една от каретите и за когото бяха предположили, че е Кимбал Хоброу.