Очите му бяха все тъй студени и пронизващи, лицето — безизразно и неприветливо. Джъп предположи, че е на средна възраст според човешките представи, макар че не беше никак лесно да се правят подобни преценки, когато ставаше въпрос за друга раса. Някои разправяха, че съществувала формула за изчисляването на възрастта при хората, подобна на тази при котките и кучетата, но точно сега Джъп не можеше да си я спомни.
Но без съмнение човекът притежаваше харизматична външност. Излъчваше власт, сила и стаена заплаха.
Заселниците се смълчаха и се отдръпнаха да му сторят път. Той се приближи до спрялата отпред карета и се покатери на седалката. След това се извърна и огледа бавно джуджетата. Джъп почувства, че се свива под пронизителния му поглед.
Хоброу вдигна ръка в жест, нареждащ пълно мълчание, макар че и без това на площада не се чуваше нито звук.
— Аз съм Кимбал Хоброу! — обяви той. Гласът му бе нисък и дрезгав, твърде мощен за слабото тяло, в което се пораждаше. — Някои от вас са нови тук — добави той.
Джъп се зарадва да го чуе. Това улесняваше положението му.
— Тези, които са идвали и преди, вече са чули това, което ще ви кажа. Но си заслужава да го повторя. Ще правите каквото ви се казва и нито за миг няма да забравяте, че сте само гости, допуснати в крепостта, за да могат хората да се заемат с по-важни дела.
«Сигурно ще ни карат да рием тор — помисли си Джъп. — Ама че майтап!»
Хоброу огледа слушателите си, сякаш им даваше време да възприемат чутото.
— Има някои неща, които са позволени тук, и други — които са забранени — обяви той. — Можете да работите здраво върху възложените ви задачи. Позволено ви е да изразявате уважение към надзирателите. Позволено ви е да се прекланяте пред онези, които са били създадени по образ и подобие на Върховния Творец.
«Толкова по въпроса за моркова — рече си Джъп. — Да чуем за тоягата.»
— Не позволяваме леност, безочливост, неподчинение, разпуснатост и груб език. Не толерираме употребата на алкохол, пелуцид или други упойващи средства. Нямате право да заговаряте гражданите, ако те първи не ви заговорят, и трябва да се подчинявате безпрекословно на всяка издадена от тях заповед. През цялото време ще спазвате порядките и законите на нашия град, които са и закони на Твореца. Нарушителите ще бъдат наказвани. Също като Върховния Творец, аз мога да отнемам това, което съм дал.
Той плъзна стоманения си поглед по джуджетата. Джъп забеляза, че малцина посмяха да срещнат очите му. Той самият се опита да ги избегне, за да не привлича внимание.
Хоброу повдигна шапката си, разкривайки изненадващо черна коса, прошарена от сребристи кичури.
— А сега да се помолим за успешна работа — рече той.
Джъп погледна крадешком останалите. Джуджетата, които имаха шапки, също ги бяха свалили. Следвайки примера им, той сведе глава, чувствайки се като глупак. Нямаше представа защо трябва да се прави това. Не му се беше налагало да прибягва до подобен подход, когато разговаряше с боговете. Едва ли от местоположението на шапката му зависеше дали боговете ще го чуят, или не.
— О, Всевишни, който си създал всичко на този свят — поде Хоброу. — Смирено просим да приемеш молитвите ни. Благословени да са усилията на тези нисши създания, о, Господи, и ни помогни да ги въздигнем над тяхното невежество и глупост. Благословени да са усилията и на нас, Избраниците, които най-добре служим на волята Ти, Всевишни. Дай ни сили за отредената ни мисия, Господи. Ние сме инструментите на Твоя гняв. Позволи ни да бъдем Твоя меч и Твоя щит срещу неверниците и нечестивците. Опази чиста расата ни и порази без милост нашите и Твоите врагове. И ни направи, о, Господи, безмерно благодарни за даровете, с които не спираш да ни отрупваш.
Без повече думи Хоброу си сложи шапката, слезе от каретата и се прибра в сградата, откъдето беше излязъл. Последваха го неколцина помощници.
— Този нещо ми се видя сърдит — обърна се Джъп към джуджето до него.
Мрачният му съсед игнорира забележката. Той само огледа Джъп от главата до петите, но без прекомерно любопитство.
«Ще ми хареса това местенце» — помисли си Джъп.
Един стражник, или надзирател, както Джъп вероятно трябваше да го нарича, зае мястото на Хоброу на капрата. Зад него се наредиха още надзиратели.
— Вие, новите, останете, за да получите разпореждания — рече той. — А тези от вас, които си знаят задълженията, да тръгват на работа.