Над решетките, с които бяха захлупени пещите, стърчеше широка пръстена тръба, от която излизаше дим. Тръбата правеше завой и навлизаше през отвор в стената в откритата част на парника.
Джъп веднага схвана с каква цел е направено всичко и се възхити, на инженерните способности на хората. Не знаеше само защо е било необходимо да си правят труда.
В помещението имаше две джуджета, едното хвърляше с лопата черни камъни в пещите, другото подаваше цепеници. И двете бяха сърдити и плувнали в пот. Имаше и един човек, който седеше в широко кресло близо до вратата, колкото се може по-далече от топлината. Когато Джъп и помощникът влязоха, той се надигна и поздрави:
— Здравей, Стърлинг.
— Здравей, Истуан. Водя ти един новак — отвърна помощникът и посочи небрежно Джъп.
Истуан не си направи труда да го погледне.
— Тъкмо на време — изръмжа той. — Тези двамата не успяват да поддържат температурата.
Стърлинг кимна, махна с ръка и си тръгна.
— Отзад има водни резервоари — обясни пренебрежително Истуан. — Те захранват тръбата над пещите. Водата трябва да е гореща постоянно, за да са доволни растенията.
— Какви са тези растения, господарю? — попита Джъп.
Истуан го погледна стреснато, сякаш го бе заговорило домашно животно. Сетне на лицето му се изписа подозрение.
— Не е твоя грижа. От теб се иска само да не позволяваш на температурата да спада. Ако се провалиш, ще те нашибам с камшик.
— Да, господарю — отвърна Джъп и си придаде уплашен вид.
— Задачата ти е да попълваш запасите от въглища, да следиш нивото на водата в резервоарите и да заместваш другите двама, когато окапят. Разбрано?
Джъп кимна.
— А сега хващай лопатата и отивай за въглища. Ето там има. — Надзирателят му посочи една врата.
Тя водеше към вътрешен покрит двор. Там имаше малка планина от цепеници и две дървени каци, пълни с вода. Джъп се захвана за работа.
Натоварването бе изтощително, а и никой от тримата не беше склонен да подхваща разговори. Джъп скоро се примири с враждебното мълчание, което цареше в парника.
След около час надзирателят се надигна и се протегна.
— Отивам да докладвам как върви работата — уведоми ги той. — А вие продължавайте и не се мотайте!
Веднага щом човекът излезе, Джъп се опита да поговори с другите джуджета.
— Какви странни растения… — поде той.
Единият сви безразлично рамене. Другият дори не си направи труда да го погледне. И двамата мълчаха.
— Не бях виждал такива досега — упорстваше Джъп. — Изглежда не са зеленчуци.
— Това са някакви билки — отвърна най-сетне първото джудже. — За отвари…
— А, така ли било? — Джъп се приближи към едно от растенията.
— Не можеш да влизаш вътре! — извика му другото джудже. — Забранено е.
Джъп разпери ръце послушно.
— Добре де. Интересно ми беше.
— Няма какво да ти е интересно. Работи и не задавай въпроси.
Джъп се върна при купчините. Отново настана мълчание. Още щом влезе, надзирателят нареди на Джъп да провери как е налягането на парата и нивото на водата в резервоарите.
Оказа се, че е време да бъдат напълнени, което пък означаваше, че надзирателят и двете джуджета трябваше да идат за още вода. След като предупреди Джъп да поддържа огньовете и в трите пещи, човекът излезе заедно с джуджетата.
Щом напуснаха помещението, Джъп отиде да разгледа растенията. Все още не можеше да разпознае никое от тях. Но това не беше изненадващо, тъй като никога не се бе интересувал от подобни неща. Реши да откъсне няколко листа, за да ги покаже на другарите си. След като избра на посоки три от растенията, той внимателно откъсна от тях по едно листо. Скри ги в ботушите си, защото се сети, че може би на излизане от града ще ги претърсят.
Като свърши с това, върна се при пещите, зареди ги отново с цепеници и въглища, отиде до вратата, отвори я и надзърна на улицата. Наоколо не се виждаше никой. Джъп прекрачи прага.
По пътя към парника бе видял други джуджета да вървят сами по улиците — вероятно изпълняваха поръчения или носеха послания. Ето защо си придаде делови вид.
Вече беше решил накъде да върви, макар че планът му бе рискован. Смяташе, че ако звездата се намира в града, най-вероятно ще е някъде в храма. Изглеждаше логично, като се имаше предвид фанатизмът на унистите.
Отправи се натам.
Не беше необходимо да му обясняват, че джуджетата са нежелани гости в светите места на човеците. Нито че наказанието за подобно престъпление ще бъде сурово. Но не виждаше смисъл да рискува главата си, като прониква в Троица, а сетне да се спотайва, без да предприема каквото и да било.