За Джъп това бе следващият преломен момент. Ако Върколаците не бяха отвън, нямаше никакъв шанс да се спаси.
Стиснал юздите в едната ръка и опрял нож в гърлото на Милост с другата, той изкара каретата през портите.
От Върколаците нямаше и следа. Това не го разтревожи — не очакваше да се появят веднага.
Едва излязъл на открито и орките се надигнаха от високата трева.
— Слизай! — нареди той на момичето.
Тя го погледна с разширени от ужас очи.
— Слизай! — кресна й той.
Тя потрепери уплашено, скочи от каретата и се затича към портата, където баща й я очакваше с разтворени обятия.
Вече нищо не възпираше стражниците. Те нададоха кръвожадни викове и се втурнаха навън. Джъп пришпори конете.
Веднага щом излязоха от вратата, хората забелязаха Върколаците. Бяха тръгнали с идеята да линчуват джуджето, а се оказа, че ги очаква въоръжен, макар и малоброен отряд. Внезапната поява на орките и тяхната свирепа атака ги хвърлиха в безредие. Койла вся допълнителна суматоха като започна да обсипва със стрели стражниците на кулата. Трима оръженосци насочиха лъковете си срещу тълпата и последваха примера й.
Водени от Страк, останалите Върколаци се нахвърлиха върху човеците, които се бяха обърнали и се опитваха да се приберат в крепостта. Иззад тълпата долиташе гласът на Хоброу, който крещеше заповеди и настояваше за кървава мъст.
Страк скочи на капрата до Джъп.
— Скоро ще изкарат конницата. Да изчезваме оттук!
Койла и още неколцина орки се качиха зад него. Останалите затичаха отзад.
— Взе ли я? — попита Страк.
Джъп се ухили.
— В мен е!
Дружината започна да се отдалечава бързо от Троица.
20.
Насред хаоса Кимбал Хоброу бе завладян от неописуем гняв.
Надзирателите крещяха да се доведат коне, по бойниците и крепостната стена тичаха стражници. Чуваха се воплите на ранените, скърцаха количките, с които откарваха труповете. Пожарникарски отряд поливаше с вода лумналия огън.
Обляна в сълзи и зачервена от ярост, Милост Хоброу дърпаше баща си за ръкава и крещеше:
— Убий ги, татко! Убий ги, убий ги!
Хоброу размаха юмруци към тълпата и изрева:
— След тях, братя мои! Нека Всемогъщият бъде ваш пастир и даде сила на оръжията ви! Смачкайте ги!
Няколко тежковъоръжени конници препуснаха през портала. Последваха ги каруци, натоварени с войници и доброволци. Един изплашен и пребледнял надзирател застана пред Хоброу.
— Храмът! — изпъшка той. — Осквернили са го!
— Осквернили! Как?
— Взели са реликвата!
Лицето на проповедника се изкриви от гняв. Той се пресегна, сграбчи надзирателя за яката и го дръпна с нечовешка сила. Очите му горяха.
— Какво са взели!?
Върколаците бяха оставили конете си при Алфрей и още един войник на няколко хвърлея встрани от пътя. Там беше и Хаскеер, привързан за седлото, въпреки че целият гореше от треска.
След като изоставиха каретата, Върколаците се метнаха на конете. Докато се отдалечаваха навътре в полето, откъм пътя зад тях се вдигна грамаден облак прах.
Страк бе решил да се насочат право на запад — към Калипарския залив. Така в началото можеха да поддържат висока скорост, а когато се изморят — да се крият из горичките и храсталаците около залива.
Преследвачите им бяха дезорганизирани и все още смутени от неочакваната атака. Но бяха твърдо решени да отмъстят. В продължение на няколко часа те преследваха упорито дружината. След това по-слабите и уморените започнаха да изостават, като първи се отказаха от преследването претоварените каруци.
Надвечер зад Върколаците препускаха вече само шепа войници. Скоро обаче — след няколко успешни маневри на дружината — те също се изгубиха в прахоляка.
Веднага щом стигнаха брега на залива, Страк нареди на хората си да спрат за почивка.
Койла първа се приближи към него.
— Създадохме си още един противник.
— И то могъщ — добави Алфрей. — Съмнявам се, че Хоброу ще позволи с лека ръка да отнесем звездата.
— Което ми напомни… — подхвърли Страк. — Джъп, я дай да я видим.
Джуджето бръкна в джоба си и извади звездата. Страк я взе, разгледа я внимателно и я прибра в кесията при другата.
— Да ви призная, малко се съмнявах, че ще успеем да я откраднем — рече Алфрей.
— Аз също — отбеляза Джъп, после извади кърпа и започна да трие потта от лицето си.
— Не се подценявай — рече му Страк. — Добре се справи.