Кралицата вдигна глава. Тримата човеци гледаха чашите си със загрижени лица.
— О, не се безпокойте — рече им тя. — Защо ми е да тровя гости, на които имам намерение да се доверя? И ти, Мерсадион, престани да ме гледаш втренчено. Едва ли щях да си правя труда да те повишавам само за да те пратя в гроба. Е, поне засега.
Тя се засмя, сякаш бе казала нещо изключително забавно. След това стана, прекрачи трупа и се приближи към тях.
— Но стига забавления. Да преминем към работата. Генерале, както вече казах, Лекман и хората му имат специални умения. Те са специалисти в откриването на избягали престъпници.
— Искате да кажете, ловци на глави, Ваше Величество?
— Някои ни наричат и така — отвърна Лекман. — Но ние предпочитаме да се наричаме стражари на свободна практика.
— Да, и това става — засмя се Дженеста. — Но не бъди скромен, Лекман. Кажи на генерала за вашата тясна специалност.
Лекман кимна на Грийвър Олей и той извади един чувал и го стовари на масата.
— Тясната ни специалност е да ловим орки — обяви Лекман.
Грийвър отвори чувала. Вътре имаше пет-шест жълто-кафяви овални предмета. Мерсадион се втренчи в тях. Мина известно време, преди да разбере какво представляват.
Изсъхнали оркски глави. На лицето му се изписа погнуса.
Лекман го дари с мазна усмивка.
— Не се безпокойте, занимаваме се само с изменници.
— Генерале, надявам се, че нямате никакви предразсъдъци относно намерението ми да наема тези достопочтени господа — рече Дженеста. — Разчитам да им окажете пълно съдействие при изпълнението на тяхната задача.
У Мерсадион се бореха амбицията и отвращението. Но той скоро се взе в ръце.
— И каква ще е тази задача, Ваше Величество?
— Преследването на Върколаците и, разбира се, връщането на откраднатата ми собственост. За подобна задача са необходими опитни хора.
Мерсадион се обърна към Лекман.
— Само трима ли сте? Или имате и други… помощници?
— Можем да повикаме и други, ако е необходимо, но обикновено работим сами. Така ни е най-удобно.
— И на чия страна сте?
— На своята. — Лекман погледна към Дженеста. — И на този, който ни плаща.
— Те не са нито унисти, нито пантеонисти — обясни Дженеста. — По-скоро неверници, еретици, търсачи на приключения. Така ли е, Лекман?
Ловецът на глави подсмръкна и кимна. Не беше много ясно дали бе съгласен с определения като «неверници» или «еретици».
— Което ги прави идеални за моята задача — продължи кралицата. — Тъй като единственото, което ги интересува, е възнаграждението.
— И какво ще правим оттук нататък, господарке? — попита Мерсадион, който все още се бореше със скрупулите си.
— От сведенията, с които разполагаме, може да се заключи, че Върколаците са тръгнали към Троица. Всички ще се съгласите, че това е много подозрително. Може би Делорран е бил прав и те наистина са станали изменници. Лично на мен ми е трудно да го повярвам. Но ако наистина са в Троица, с каквато и да е цел, нашите приятели тук са най-подходящите кандидати за техни преследвачи.
— Какви ще бъдат вашите заповеди? — попита Лекман.
— Най-важна от всичко е реликвата. Ако успеете да избиете Върколаците, и най-вече да видите сметката на водача им — толкова по-добре. Но не и с цената на реликвата. Използвайте всякакви методи.
— Можете да разчитате на нас… Ваше Величество — рече Лекман.
— Надявам се. За ваше добро е. — В тона й се долови хладина. — Защото решите ли да ме измамите, ще разберете, че гневът ми е безграничен. — Погледите на всички присъстващи се впиха в трупа на пода. — Но справите ли се, няма да има по-щедра награда от моята. — Усмивката отново изгря на лицето й. Ако не я познаваха добре, щеше да им се стори топла. — Няма да оставя необърнат камък, докато не открия онези негодници и не си върна онова, което ми отнеха.
Тя даде знак на двама от оркските стражници и те отнесоха трупа на Делорран.
— Нека влязат — нареди Дженеста на един прислужник.
Той разтвори голямата врата към столовата. Влязоха двама старейшини-елфи и се поклониха ниско.
— Имам съобщение за вас — рече им Дженеста. — Разпространете го из цялото царство и пратете вестоносци към всички места, до които трябва да достигне тази информация. — Тя махна с ръка към слугите при вратата. — Продължавайте.
Един от слугите разви пергаментов свитък и започна да го чете с типичната за елфите напевна интонация:
— Нека се знае, че по заповед на Нейно имперско величество кралица Дженеста от Каменна могила, оркската дружина, известна като Върколаците, оттук нататък се обявява за изменническа и се лишава от протекцията на това царство. Нека бъде известно и че за главите на офицерите от дружината ще бъде изплатено възнаграждение в пари, земя или скъпоценности, според желанията на онзи, който се яви с тях. Изброените по-долу капитан Страк, стотници Хаскеер и Джъп, десетници Алфрей и Койла се издирват, живи или мъртви и за всеки от тях се предлага съответната на ранга му награда. Също така съответстваща на ранга им награда ще бъде изплатена за залавянето, живи или мъртви, на изброените войници: Бохсе, Брегин, Калтмон, Дариг, Елдо, Финдже, Гант, Гледег, Хустук, Джад, Кестикс, Лиффин, Меклун, Неп, Носкаа, Орбон, Проок, Рефдоу, Сифи, Слеттал, Талаг, Точе, Вобе, Релбид и Зода. Да се знае, че всеки, който укрива указаните изменници, ще бъде съден по същите обвинения. По заповед на Нейно величество кралица Дженеста, да бъде пресветло името й.