— Още едно доказателство, че не бива да се вярва на хората — отбеляза Алфрей. — Унисти или пантеонисти.
Що се отнасяше до Дженеста, единствените добри унисти бяха мъртвите унисти.
Във всеки случай труповете на унистите, които се подаваха от пълната с кръв яма, се оказаха полезни. Само че не всичко бе станало така, както се бе надявала.
Намеренията й бяха да използва съдържанието на ямата като посредник при опитите си за гадаене. По принцип доста полезно средство, особено в тревожни и размирни времена. Нямаше по-голямо предимство от това да знаеш къде точно се намира врагът ти. Проблемът бе, че малко след началото на врачуването върху гладката повърхност на ямата се появи лицето на Адпар.
Този път поне я нямаше самодоволната физиономия на Санара.
В началото Дженеста бе завладяна от гняв и досада, още повече че привидението я поздрави с доста фалшива радост.
— Сега не е време за празни приказки — сопна й се тя.
— О, скъпа — отвърна образът на Адпар. — Аз пък си помислих, че ще поискаш да узнаеш къде се намират изменниците, които преследваш.
Тревожен гонг отекна в главата на Дженеста. Тя си придаде невъзмутим вид и попита:
— Изменници? Какви изменници?
— Можеш да заблудиш подчинените си, скъпа, но не и мен. И престани да се преструваш на малко момиче, защото е отвратително. И двете знаем за какво говоря.
— Да речем, че зная. Какво би могла да кажеш по въпроса?
— Само, че тези, които търсиш, държат реликвата.
— Какво?
— Пак ли ще кажеш, че не знаеш за какво говоря.
— Откъде ти е известно това?
— Разполагам със свои източници.
— Ако имаш нещо общо с тази история…
— Аз ли? И какво по-точно?
— Ако например се опитваш да се месиш в плановете ми.
— О, значи имаме планове? Дали пък да не се заинтересувам?
— Не се меси в тези неща, Адпар! Ако посмееш да…
— Ваше Величество! — извика някой наблизо.
Дженеста се огледа, премигвайки слепешката. На няколко крачки от нея стоеше генерал Мерсадион с вид на дете, което се готви да признае, че се е напишкало.
— Какво има? — попита го тя.
— Казахте ми да ви информирам, когато сме готови…
— Да, да. Сега ще дойда!
Той отстъпи смирено назад.
Дженеста метна гневен поглед на Адпар.
— Пак ще си поговоря с теб! — Пресегна се и разбърка леденостудената кървава вода, прогонвайки видението.
След това се изправи и закрачи след почтително приведения генерал.
Намираха се на хълм, от който се разкриваше гледка към бойното поле. Битката, която предстоеше да започне, не беше кой знае колко голяма. Щяха да участват не повече от хиляда участници от всяка страна, но изходът й имаше стратегическо значение.
На страната на кралицата се сражаваха пантеонисти, джуджета и орки, като последните представляваха гръбнакът на армията. От другата страна имаше предимно унисти и малко джуджета.
— Готова съм — съобщи тя на Мерсадион. — Закрийте се!
Той махна с ръка и редицата от тръбачи, подредени малко по-надолу по склона, обърнаха гръб на бойното поле и изсвириха пронизителен сигнал. Мерсадион закри очите си с ръце.
Долу в полето, чули сигнала, войниците на Дженеста направиха същото, за голяма изненада на унистите.
Тя вдигна ръце и започна да рисува във въздуха магическа формула. След това бръкна под наметалото си и извади един предмет, който наподобяваше голям скъпоценен камък. Многостенната му повърхност сияеше с ярка, разноцветна светлина.
Дженеста го подхвърли във въздуха сякаш не много силно, ала въпреки това сияещият камък полетя нагоре и настрани, сякаш бе понесен от вятъра. Войниците от вражеската армия го зърнаха и проследиха замаяно издигането му. Почти никой от тях не направи опит да закрие очите си. Малцина се усетиха, че ще се случи нещо непредвидено.
Камъкът продължаваше да се издига бавно и да се върти, разпръсквайки призрачно сияние. После неочаквано избухна, превръщайки се в ярък блясък, който можеше да затъмни стотици светкавици. Взривът от светлина продължи по-малко от секунда. Едва бе угаснал, когато откъм бойното поле долетяха първите писъци. Противниковите войници се блъскаха едни в други слепешката, хвърляха оръжията си и притискаха очите си с ръце.
Последва нов сигнал на тръбачите. Войниците на Дженеста махнаха ръце от очите си, обърнаха се и се заеха с клането.
Мерсадион стоеше до кралицата.
— Полезна добавка към нашето въоръжение — подметна доволно тя. — Заслепяващи муниции.
Виковете и крясъците на безпомощните унисти ставаха все по-силни.