Той заряза приятелския маниер.
— Знаете ли накъде тръгнаха тези орки?
— Откъде да знаем? А и защо са ви притрябвали?
— Имаме да довършим една работа с тях.
— Сигурни ли сте, че не сте унисти?
Той се ухили като изгладнял плъх.
— Не сме унисти, можете да не се съмнявате.
Олей и Блаан се изхилиха неприятно.
— Кои сте вие?
— Пътешественици, които ще продължат по пътя си веднага щом получат малко сведения. — Той се огледа със зъл поглед. — Може би мъжете ви ще знаят накъде поеха орките?
— Ами те… отидоха да търсят храна.
— Позволете да се усъмня… госпожо. Мисля си, че мъжете ви ги няма никакви. — Той изгледа спътниците й. — Гледам и младежи нямате. А поне един-двама щяха да останат с вас да ви пазят.
— Наблизо са и скоро ще се върнат. — В гласа й се прокрадна отчаяние. — Ако не искате да си имате неприятности…
— Не ви бива да лъжете, госпожо. — Той втренчи поглед в момичето. — Но нека си останем приятели, какво ще кажете? Та накъде тръгнаха онези орки?
Тя прочете заплахата в очите му и сведе глава.
— Чух ги да споменават Прокоп.
— Страната на тролите? Че защо им е да ходят там?
— Откъде мога да знам?
— И нищо друго ли не казаха?
— Не, нищо.
— Съмнявам се, че ми казвате всичко, което знаете — рече той заплашително. — Може въобще да не са тръгнали за Прокоп.
— Казах ви каквото зная. Няма друго.
— Тъй, госпожо, но нямате нищо против да се уверим, нали?
Той кимна на Блаан и Олей. Тримата заобиколиха жената.
Когато приключиха и си тръгнаха, Лекман не се съмняваше, че тя бе казала истината.
Според Страк обстоятелствата налагаха да преминат към директен подход.
— Имаме само една възможност — да нападнем. Влизаме, вършим си работата и изчезваме.
— Мисля, че е подходът е правилен — присъедини се Койла. — Но все пак трябва да предвидим и затрудненията. Първо — влизането. Единственият възможен път е кладенецът в пещерата. Може въобще да не е свързан с лабиринта на тролите. А дори да е, може да е невероятно дълбок.
— Имаме предостатъчно въже. Ако трябва, ще идем да намерим още.
— Добре. Но това не изчерпва всичко, Страк. Не знаем колко са дълги тунелите долу. Каква е гаранцията, че бързо ще открием звездата? Освен това сигурно ще е непрогледен мрак. А тролите виждат чудесно в тъмнината. За разлика от нас.
— Ще направим факли.
— С което само ще се издадем. Освен това те познават терена.
— Не и дотам, докъдето се простират мечовете ни.
— Остава въпросът с измъкването. Как смяташ, че ще се получи? От само себе си?
— И преди сме си залагали главите, Койла. Няма да ме уплашат дребни трудности.
Тя въздъхна.
— Твърдо си решил, нали?
— Добре ме познаваш. Но ще взема с мен само доброволци.
— Това не ме безпокои. По-важното е да обмислим как точно да го направим. Не може просто да се хвърлим с главите напред.
— Понякога и така става. Освен ако не измислиш нещо по-добро.
— Точно това е проблемът, че не мога.
— Забравихте ли Хоброу? — намеси се Алфрей.
— Натрихме му добре носа. Едва ли ще се появи толкова скоро тук.
— Но не е само той. Доколкото знам, из страната гъмжи от кръвожадни типове, които горят от нетърпение да ни открият. Ясно ви е, че по-трудно се удрят подвижни цели.
— Съгласен. Но пък цели, които отвръщат на стрелбата, по-лесно биват оставяни на мира.
— Какво искаш да кажеш, Страк? — попита Койла.
Той вдигна глава.
— Здрачава се. Утре ще потърсим друг път за влизане. Ако не намерим, ще се спуснем през кладенеца.
— За който дори не знаем къде води — подметна Койла.
— Страк — обади се Джъп. — Да речем, че долу има звезда и ние я открием. После какво?
— Надявах се никой да не зададе този въпрос.
— Но вече го зададоха, Страк — обади се Алфрей. — Инак защо дойдохме тук?
— Ами… нямаше какво друго да правим. Ние сме орки. Трябва ни цел. Знаеш го добре.
— Добре, да речем, че се измъкнем живи и невредими от Прокоп — съгласи се Койла. — Ако ще търсим останалите звезди, трябва ни някакъв план.
— Досега имахме късмет — съгласи се Джъп. — Но едва ли вечно ще е така.
— Късмета ние сами си го създаваме — заяви спокойно Страк.
Койла вече имаше идея.
— Сетих се — можем да предложим звездата, или звездите, на Дженеста…
— Това вече го обсъждахме — прекъсна я Страк.