Капитанът сгъна свитъка. На площада цареше мъртвешка тишина.
Мерсадион пристъпи към завързания.
— Имаш право да помолиш кралицата за милост. Ще се възползваш ли?
— Да — отвърна Крекнер. Гласът му бе равен и силен. Очевидно бе войник с достойнство.
— Да чуем — подкани го Мерсадион.
Крекнер извърна глава към кралицата.
— Ваше Величество, не съм имал ни най-малко намерение да се възпротивявам на заповедите. Наредиха ни да подгоним врага, но на земята лежаха неколцина наши ранени другари. Задържах се само колкото да спра кръвта от раната на един от тях и, повярвайте ми, със сигурност му спасих живота. Веднага след това се хвърлих в атака. Не съм проявявал неподчинение, а по-скоро състрадание към събрат. Моля за прошка, Ваше Величество. Смятам, че присъдата ми е несправедлива.
Това вероятно бе най-дългата и най-старателно обмислената реч в живота му. Той вдигна умоляващ поглед към Дженеста.
Тя направи продължителна пауза, преди да заговори. Доставяше й удоволствие мисълта, че както осъденият, така и всички останали се надяват да прояви милост.
— Заповедите се дават, за да бъдат изпълнявани — обяви накрая. — Няма изключения… особено, за да се проявява състрадание. — Тя предъвка думата, сякаш бе горчив хап. — Отхвърлям молбата. Присъдата ще бъде изпълнена. Нека неговата участ е назидание за останалите.
Тя вдигна ръка и промълви кратко заклинание. Осъденият орк се приготви да умре. Сноп ярка светлина бликна от пръстите й, изви се във въздуха и облиза клоните в краката му. Сухото дърво пламна мигновено. Жълтеникаво оранжеви езици се издигнаха нагоре.
Осъденият посрещна смъртта храбро, но към края не можа да се сдържи и писъците му отекнаха в двора. Дженеста наблюдаваше равнодушно поглъщащия го огън.
В мислите й не Крекнер, а Страк бе изгарящият на кладата.
Върколаците бяха готови за тръгване.
Страк се опасяваше, че Хаскеер ще се разсърди, задето не са го взели в отряда. Но сгреши. Десетникът прие новината без възражения. Кой знае защо това му се стори по-обезпокояващо, отколкото ако беше надигнал глас, както обикновено.
Страк отведе настрани Койла, Алфрей и Джъп и им представи плана си.
— Както вече се уговорихме, Койла ще остане в лагера с Хаскеер — рече той. — С вас ще бъде и Рефдоу.
— А пелуцидът? — попита тя.
— Събрахме го в два чувала, вместо да го държим по седлата. — Той посочи чувалите, поставени близо до завързаните коне. — Хубаво ще е да го натоварите на конете. Нека са готови за тръгване.
— Ясно. А звездите?
Страк бръкна в кесията си.
— Вземи ги. Какво ще правиш с тях, ако не се върнем, е твоя работа.
Тя огледа в продължение на няколко секунди двете звезди, сетне ги прибра в своята кесия и рече усмихната:
— Дано не стигаме дотам. А ти имаш ли някакви идеи, в случай че не се появите?
— Не и да тръгвате да ни търсите.
— Добре — съгласи се неохотно тя.
— Смятай го за заповед. Ако до утре на обед не се появим, почти е сигурно, че няма да се върнем. Оставям на теб да решиш какво да правиш по-нататък.
Тя кимна.
— Същото важи и ако тролите цъфнат тук преди нас.
— А ние какво ще правим долу, Страк? — попита Алфрей.
— Ще решаваме според обстановката. Няма как иначе. Не знаем какво ни чака.
— Значи тръгваме на сляпо.
— Е, не ни е за пръв път, нали?
— Това, което повече ме безпокои — обади се Джъп, — е, че там долу наистина ще сме слепци.
— Тролите виждат по-добре от нас в тъмнината — това е вярно. Но ние ще вземем факли. Докато разполагаме с тях, можем да мерим силите си с врага. И не бива да подценявате елемента на изненадата.
— И въпреки това предприемаме огромен риск.
— Рискът е нашият занаят. На това са ни обучавали от малки. Имаме повече опит от къртиците долу.
— Е, дано си прав. Не е ли време да тръгваме?
— Време е. Викайте оръженосците. Нека донесат въжетата и факлите.
Джъп и Алфрей тръгнаха да изпълнят заповедта.
— Ще ви придружа до пещерата — предложи Койла. — Нещо против?
— Не. Но не се задържай там. Искам да се върнеш в лагера и да помагаш в охраната му.
Дружината тръгна, изпроводена от тревожните погледи на Рефдоу и Хаскеер.
На дневна светлина пещерата изглеждаше още по-мрачна и страшна. Веднага щом влязоха, те запалиха факлите.