— Я хвърлете няколко долу — нареди Страк.
Двама оръженосци пуснаха факлите си в отвора на кладенеца. Този път успяха да ги проследят до самото дъно. Не беше нито близо, нито прекалено далече.
— Е, поне знаем, че не е по-дълбоко от въжетата, с които разполагаме — засмя се Алфрей.
Пламтящите факли на дъното хвърляха известна светлина, но тя не бе достатъчна, за да видят какво има долу. Поне не се забелязваше никакво движение и това бе успокояващо.
Неколцина оръженосци завързаха трите въжета за близките дървета.
— Ще се спуснем бързо и почти накуп — рече Страк. — В случай че долу ни очаква клопка.
Дружината се разпредели на три опашки зад въжетата. Запалиха още факли и ги раздадоха. Някои от войниците стиснаха ножове в зъбите си.
Койла им пожела успех и си тръгна. Страк кимна.
— Започваме — рече той и улови въжето.
Спусна се пръв. Останалите го последваха веднага.
24.
Страк пусна въжето и скочи от десетина стъпки височина. Веднага щом се приземи, извади меча си. Джъп тупна до него и също оголи оръжието си. Малко след това наоколо се струпаха и останалите Върколаци от отряда.
Намираха се в овално помещение, три пъти по-широко от кладенеца, през който бяха слезли. От него излизаха два тунела, по-големият бе точно пред тях, а по-малкият — вляво.
Цареше гробна тишина, нямаше и следа от обитателите. Посрещна ги задушливата миризма на почва и влага.
— Сега какво? — прошепна Джъп.
— Първо ще осигурим единствения изход към повърхността. — Страк повика двама оръженосци. — Лиффин, Бохсе. Оставате тук да пазите въжетата. Няма да мърдате, докато не изтече крайният срок, който определихме.
Двамата кимнаха и заеха позиции.
— Въпросът е накъде да тръгнем — подхвърли Алфрей, като оглеждаше двата тунела.
— Мислиш ли, че трябва да се разделим на две групи, капитане? — попита Джъп.
— Не, точно това искам да избегнем. И без това сме малко.
— Тогава какво ще правим? Ще хвърляме монета?
— Според мен по-големият тунел би трябвало да води към нещо важно. Предлагам да тръгнем по него. Но първо ще проверим по-малкия, в случай че крие някакви неприятни изненади.
Той прати Кестикс и Джад да охраняват входа на големия тунел. След това повика Хустук, Носкаа, Калтмон и Брегин. Взе навито въже и подаде единия му край на Брегин.
— Искам да навлезете в тунела дотам, докъдето стигне въжето. Ако откриете нещо интересно, един от вас да се върне. Но не поемайте никакви рискове. При първия знак за опасност хуквате назад.
Джъп улови другия край на въжето. Тримата поеха навътре в тунела. Останалите притихнаха, наострили слух.
— Ами ако се натъкнат на нещо, с което не могат да се справят? — попита Алфрей. — Какво ще правим тогава? След тях ли ще тръгнем?
— Не си блъскай главата, преди да е станало — успокои го Страк. — Нека почакаме малко.
Не се наложи да чакат дълго. След малко тримата се появиха.
— Е?
— Нищо интересно, капитане — докладва Брегин. — Тунелът продължава нататък, далеч отвъд края на въжето. Няма никакви странични тунели.
— Добре, да се заемем с другия. Ще завържем по същия начин направляващо въже, по което да можем да се върнем. Ако срещнем някого, първо удряме, а после задаваме въпроси. Ясно ли е? Дръжте се един за друг и не вдигайте шум.
След като отново напомни на Лиффин и Бохсе да бъдат внимателни, той поведе дружината навътре в големия тунел. Алфрей вървеше до него, вдигнал факла.
Тунелът беше прав като стрела, но се спускаше постепенно надолу. Страк усети, че температурата се снижава. Въздухът бе застоял. Вървяха така в продължение на пет минути, след което стигнаха страничен тунел.
Беше тесен, почти колкото врата на къща и с нисък таван. Стените му бяха влажни и слузести. Завързаха един оръженосец с въже през кръста и го пратиха да го изследва.
След малко го изтеглиха обратно и той докладва:
— Свършва със стръмен канал, почти като кладенец.
— Сигурно е за оттичане на водата — рече замислено Алфрей. — Когато има наводнение.
— Много хитро — поклати глава Страк. Беше впечатлен.
— Страк, те притежават огромен опит в прокопаването на тунели. Не ги мисли за невежи диваци. Хубаво ще е всички да го имаме предвид.
Продължиха проучването на главния тунел, който сега вече се спускаше по-стръмно. На около двайсетина крачки по-нататък направляващото въже свърши. Оставиха го и продължиха. След още няколко минути тунелът започна да се разширява. Малко след това достигнаха подземна камера. Тук спряха и се ослушаха. Тъй като не доловиха никакъв звук, продължиха навътре.