Но едва бяха влезли в камерата и от стените се отделиха сенки, които се нахвърлиха върху тях. Не можеха да ги разгледат добре, тъй като светлината на факлите беше недостатъчна. Започна бой, придружен единствено от звъна на оръжията, пъшкането на участниците и болезнените стенания на ранените.
Една гъвкава, неясна фигура се метна срещу Страк. Той едва успя да отбие първия удар, после и втория. Третия забеляза по случайност, когато острието блесна близо до шията му. Наведе се и почувства как стоманата разцепва въздуха над темето му.
Страк изпъна ръка и се хвърли напред. Острието на меча му потъна в мека плът и противникът му бе повален. Мястото му незабавно бе заето от друг.
До него Алфрей и Джъп бяха вкопчени в дуел със своите противници. Джуджето разцепи нечий череп със секирата си и спря да си почине. Алфрей пъхна горящата факла в лицето на озъбен трол и подземната камера се разтресе от ужасяващи писъци. Алфрей ги прекъсна с едно замахване на меча.
Битката приключи малко след това. Противниците свършиха. Беше кратка и жестока, но Върколаците бяха надделели, въпреки преимуществото на тролите да виждат в тъмнината.
Страк се огледа. В далечния край на камерата имаше втори тунел.
— Охранявайте този тунел! — извика той. Неколцина оръженосци застанаха на входа с готови за бой оръжия.
— Има ли ранени? — поинтересува се Страк.
Оказа се, че пораженията са драскотини и охлузвания.
— Извадихме късмет — отбеляза задъхано Алфрей.
— Да, но само защото бяхме повече от тях. А развръзката можеше и да е друга. Да видим какво имаме тук. — Страк взе факлата от Алфрей и я приближи до един от убитите троли.
Имаше късо мускулесто тяло, покрито с гъста сивкава козина. Типично телосложение за обитател на земните недра. Гръдният му кош бе добре развит и издут, за да компенсира недостига на въздух в тунелите. Ръцете и краката му бяха непропорционално дълги. Ръцете бяха мускулести, с дебели пръсти, завършващи със закривени нокти.
Макар и мъртъв, тролът продължаваше да се кокори. Очите му се бяха приспособили към тъмнината, като се бяха уголемили и изпълваха очниците. Носът му бе закръглен и мек като на куче. За разлика от козината по тялото главата на подземното същество бе обрасла с дълга, тъмночервеникава коса. На светлината на факлите изглеждаше оранжева.
— Точно чудовище, което не бих искал да срещна в тъмното — въздъхна Джъп.
— Да тръгваме — рече Страк.
Продължиха с удвоена бдителност в следващия тунел. Той изви надясно, после отново се изправи. След това се стесни дотолкова, че трябваше да ходят един зад друг. На около стотина стъпки по-нататък част от тунела бе запречена от греди, които сякаш подпираха стените и тавана.
Страк и Алфрей вървяха на няколко крачки пред останалите. Стигнаха една по-широка греда и Алфрей се приготви да се промуши под нея. Едва беше пъхнал глава, когато откри, че зад гредата се крие страничен тунел.
А после беше твърде късно.
Един трол скочи срещу него от мрака. От сблъсъка с косматото тяло Алфрей отхвърча назад и изпусна факлата.
Страк реагира мигновено и се опита да промуши нападателя, който се дръпна назад и избегна острието. Веднага след това се завъртя и изсипа върху Страк дъжд от удари, които капитанът на Върколаците едва успяваше да отбие.
В тесния тунел орките не можеха да се разгърнат, за да си помагат. Не им оставаше нищо друго, освен да гледат безпомощно, докато другарите им от по-предните позиции се сражават с врага.
Този път Страк се опита да промуши трола в гърдите. Противникът му отскочи назад с изненадваща бързина и мечът на Страк се заби в една от гредите. Ценните секунди, които изгуби, за да освободи острието, едва не костваха живота му. Тролът се нахвърли върху него със свирепо ръмжене и размаха меч.
Но беше пропуснал в сметките си Алфрей. Макар все още на колене, притиснат под гредата, той се пресегна и дръпна трола за единия крак. Не беше нещо особено, но бе достатъчно, за да задържи нападателя, докато Страк успее да освободи меча. Един удар му стигна, за да довърши противника. Тролът изрева, полетя назад и събори вертикалната греда. Чу се зловещ тътен, от тавана се посипаха пръст и камъни. Страк дръпна Алфрей за жакета и двамата се претърколиха напред. За миг, докато се изправяше, Страк мярна Джъп и останалите от другата страна на повалената греда. Последва нов грохот, този път със силата на гръмотевица. Изведнъж целият таван рухна, затискайки тялото на поваления трол. Подът се разтърси толкова силно, че Алфрей и Страк се озоваха на земята. Покриха ги облаци прахоляк.