Той пръв се метна напред и опита да я прониже. Тя парира удара му. Надяваше се, че ще сполучи да избие меча му, но мръкът успя да го задържи и отново се нахвърли върху нея. Този път, за да се изплъзне, тя описа пирует. Протегната му напред ръка се оказа незащитена. Тя замахна и стовари върху нея шиповете на ръкавицата си. В последния миг той се дръпна и ръката й се плъзна по неговата, но въпреки това остави няколко дълбоки рани. И това бе достатъчно за да му отвлече вниманието, докато острието й се забие в гърдите му. От раната бликна тъмна кръв. Мръкът издъхна с широко отворена уста.
Тя издърпа меча и погледна как върви щурмът на редута.
Воините й вече го бяха преодолели. Други ги следваха, за да довършат останалите противници. Подчинявайки се на заповедите й, те изтребваха безмилостно всички мръкове, за да прочистят напълно вражеското гнездо. Тя заобиколи един от ниядите, който душеше с верига бясно мятащ се мрък, докато друг го мушкаше с копие в гърдите.
Само петима мръкове бяха оцелели. Двама бяха успели да избягат и се отдалечаваха, оставяйки след себе си пенлива диря. Но тя не заповяда да ги догонят. Нека разпространят вестта, нека всички знаят, че да се създават колонии в близост до нейното царство е опасно начинание. Съвсем близо до нея един млад мрък бе измъкнат от ниша в редута и бе посечен на парчета. Ниядите действаха според инструкциите й. Тя не виждаше никакъв смисъл да позволява разпространяването на тази зараза.
След като атаката приключи, тя обяви, че е доволна от изпълнението на задачата, и даде знак за отстъпление.
Докато се отдалечаваше, следвана от верните си бойци, един от тях й посочи назад към редута. Към него вече се приближаваше пасаж от шони, предвкусващи предстоящото пиршество. Животинките имаха продълговати тела, а сребристата им кожа лъщеше на светлината. Устите им бяха като издължени цепки, които обхващаха цялата муцуна и откриваха няколко реда остри зъбки. Очите им бяха мъртвешки.
Зловещите мършояди не им обърнаха никакво внимание. Защо да нападат опасен противник, когато плячката ги очакваше напълно безпомощна?
Надушили кръвта, шоните започнаха да късат и поглъщат лакомо огромни парчета от труповете. Опашките им вдигаха мътни облаци от песъчливото дъно. Неколцина от тях се сбиха за една по-едра мръвка. Не след дълго заприиждаха още мършояди.
Оставил зад себе си кървавото пиршество, роякът започна да се издига нагоре към далечен пръстен светлина. Докато се носеха плавно натам, тя се отдаде с доволство на мисли за съдбата на мръковете. Още няколко решителни удара и с тази заплаха щеше да бъде приключено. Щеше й се да може да каже същото и за другите народи, най-вече за човешката чума.
Стигнаха гърлото на просторна подводна пещера, озарена от фосфоресциращи жили в скалите. Тя влезе начело на отряда. Игнорирайки почтителните движения на пазачите вътре, тя се издигна до вертикален тунел в тавана, който също бе озарен от фосфоресциращи пластове. Малко по-нататък тунелът се разклоняваше на два канала, подобно на огромни комини. Следвана от двама съветници, тя пое по десния канал. Останалата част от рояка се насочи към левия, където беше казармата.
Минута по-късно тя и придружителите й излязоха от водата и се озоваха в огромна кухина, чието дъно бе залято с вода на дълбочина до пояса. Потопената наполовина кухина имаше стени от корали и камък. Над главите им се спускаха сталактити. За наблюдател от друга раса това би била развалина с рушащи се стени, покрити с лишеи и тиня. Из въздуха се носеше тежка миризма на разлагащи се растения. За ниядите обаче това бе истинско преддверие към двореца.
Липсващата част от стената предлагаше гледка към блатата, отвъд които се виждаше сивият океан, изпъстрен с миниатюрни, скалисти островчета. Мрачно и навъсено небе опираше в хоризонта.
Ниядите бяха напълно пригодени за тази среда. Ако някой плужек бе пораснал до размерите на малък кон, ако бе оформил черупка с твърдината на броня и се бе научил да стои изправен, подпирайки се на мускулеста опашка, ако му бяха поникнали гръбначни перки и ръцете му завършваха със закривени нокти, ако от жълто-зелената му кожа стърчаха пипала и притежаваше змийска глава с изпъкнала долна челюст, снабдена с остри зъби, ако хлътналите му очи приличаха на мъниста, то той със сигурност щеше да наподобява нияд.
Но нямаше да прилича на нея.
За разлика от ниядите, над които властваше, тя беше от смесен произход. Тъкмо на това се дължаха и уникалните й черти. Беше мелез между човек и нияд, макар че в случая ниядското доминираше. Или поне тя се надяваше, че е така. Изпитваше погнуса към човешкото в себе си и всеки, който държеше на живота си, избягваше да й припомня за наличието му.