Подобно на поданиците си, тя притежаваше силна опашка и гръбначни перки, макар че последните не бяха така твърди, като при останалите нияди. Горната част на тялото й и голите й гърди бяха покрити с кожа и люспи, но и люспите бяха по-дребни, отколкото при останалите нияди, и разпръскваха разноцветни отражения. От двете страни на гърдите й се виждаха вертикалните цепки на хрилете.
Главата й, макар и типична глава на влечуго, носеше някои от белезите на хората. За разлика от чистокръвните й сънародници, тя имаше коса. Лицето й бе синкаво на цвят, но очите и носа й бяха оформени като при хората, а устата й бе съвсем женска.
Очите й бяха закръглени и скрити от мигли, макар че бяха разположени в зелени на цвят очници.
Що се отнася до характера й, там изцяло властваше ниядският й произход. От всички обитаващи океана народи ниядите бяха най-войнствени, отмъстителни и непокорни. При нея тези особености бяха развити до крайност, което може би се дължеше и на човешкото в кръвта й.
Газейки във водата, тя доближи отвора в стената и надзърна навън. Съветниците я следваха на крачка, готови да изпълнят всяко нейно желание. Тя се усмихна доволно. Напрежението им й доставяше удоволствие.
— Загубите ни са незначителни, кралице Адпар — докладва един от тях. Имаше нисък, дрезгав глас.
— Каквито и да са, те са нищожна цена за онова, което постигнахме — отвърна тя, докато смъкваше ръкавиците си. — Силите ни готови ли са за окупация на освободения район?
— Сигурно вече са тръгнали, Ваше Величество — докладва й друг.
— Надявам се, че е така — отвърна Адпар и му хвърли небрежно ръкавиците. Той ги улови несръчно. Щеше да си изпати, ако не го беше сторил. — Там вече няма кой да им окаже съпротива.
— Така е, Ваше Величество — кимна помощникът.
— Не гледам с добро око на онези, които се опитват да ми отнемат онова, което ми принадлежи — добави тя мрачно и заканително. Беше излишно да го казва, тъй като съветниците й я познаваха достатъчно добре.
Адпар хвърли поглед към една ниша в отсрещната стена. В основата й имаше малък каменен пиедестал, на който вероятно трябваше да бъде положено нещо много ценно. Но каквото и да бе то, сега го нямаше.
— Вашето смело водачество ни осигури победата — обади се другият съветник.
За разлика от сестрите си, които не се интересуваха от мнението на подчинените си и държаха само на безпрекословното им подчинение, тя обичаше не само да й се подчиняват, но и да я ласкаят.
— Разбира се — съгласи се тя. — Безжалостно превъзходство и склонност към насилие, това е в кръвта на моето семейство.
Съветниците й се спогледаха объркано.
— Но то е присъщо и на всяка жена — добави тя.
2.
Койла се смръщи от болка.
Болеше я цялото тяло. Беше застанала на колене в калната трева, замаяна и задъхана. Разтърси глава, опитвайки се да проясни мислите си и да разбере какво се бе случило.
Само допреди миг гонеше Хаскеер. Сетне трима човеци изникнаха неочаквано и я свалиха от коня.
Човеци.
Примигна и втренчи поглед в мъжете пред нея. Най-близкият имаше белег, тръгващ от скулата и стигащ до крайчеца на устата. Сипаничавото му лице не изглеждаше по-мъжествено от редките мустаци, нито от сплъстената черна коса. Ала тялото му бе гъвкаво като на хищник. Този до него бе нисък, дребен и жилест. От брадичката му стърчеше козя брада, а дясното му око бе скрито от черна превръзка. Беше се ухилил, сякаш за да разкрие прогнилите си зъби. Последният бе най-забележителен. Беше едър, тялото му бе мускулесто. Главата му бе обръсната до кожа, имаше сплескан нос и хлътнали свински очички. Той бе единственият, който не държеше оръжие и със сигурност не се нуждаеше от него. И тримата излъчваха неприятна миризма, типична за раса им.
Погледите им бяха втренчени в нея. Нямаше никакви съмнения във враждебните им намерения.
Този с мазната коза и сипаничавото лице каза нещо, но тя не можа да го чуе. Той заговори отново и очевидно се обръщаше към спътниците си.
— Таз сигур ще е от Върколаците. Прилича на описанието.
— Май извадихме късмет — потвърди човекът с превръзката.
— Рано ви е да се радвате — изръмжа Койла.
— О-о, животинчето се зъби — захили се подигравателно едноокият.