Брат Иларион спа няколко нощи в зимника, да лови кой краде суджуци, докато една сутрин протоигуменът не го хвана, че мирише на вино, и не му забрани. Братът се опъваше и настояваше, че откакто спял там, суджуците престанали да изчезват, ама от това протоигуменът само реши, че цялата история със суджуците отначало си е била лъжа, и се ядоса още повече. Аз обаче не посмях повече да ида там нощем, да не би брат Иларион да слухти.
Прерових свещените книги, да търся истории за сатанинските изчадия. В по-старите книги имаше много за демони, в тези от точно преди Втория Вавилон — също, но от след това се споменаваше само няколко пъти, и нищо конкретно. Виж, за вампири и върколаци пишеше доста. А самодивите и караконджолите направо се прескачаха. Отец Геласий много се радваше, че съм станал толкова старателен в четенето.
— Ще стане от това момче монах за чудо и приказ — заяви той веднъж на отец Никодим. — По цял ден само чете старите жития.
— И все за адските сили, като гледам — отвърна намръщено наставникът ми. — Защо са ти толкова интересни бе, Петърчо? На житиетата на светците дремеш като лалугер.
— Не дремя! Слушам.
— Затова ли ме пита оня ден на боб ли е врачувал Василий Врач? Май трябваше да извадя пръчката.
— Сигурно нощем тайно го навестяват самодиви, та се учи да ги гони — изкиска се отец Геласий.
— Още му е рано за това, Геласие. — Отец Никодим го изгледа накриво.
— Аз такова… искам да се науча да прогонвам самодиви… И си мечтая някой път да хвана караконджол. И да го докарам да го затворим в манастира.
— Ще хванеш два — пак се изкиска отец Геласий. — На теб и самодива ще ти натежи.
— Я остави момчето, Геласие — застъпи се за мен отец Никодим. — Гледам, че нещо не играете с него шах напоследък. А ви видях преди десетина дни да го учиш. Какво стана?
— А, научих го вече. Много добре даже. Кой ще служи тази година Коледната служба?…
Вечерта се появи Христина.
— Ако знаеш колко примерна съм станала заради тебе! По цял ден седя и чета учебници, даже тези за големите! Татко е на седмото небе от радост. Обеща ми глайдер. И навсякъде се хвали с мен — как не върша вече никакви бели, а само уча.
— И вече пускат ли те навсякъде? При ягодовото дърво?
— Никой не ще да му вярва — посърна тя. — Глупчовци.
— Глупчовци ли? Хм… А провери ли за вампира?
— Да. Една от групите ни го е описала. Не е убил над сто души, а само деветдесет и двама. И не е наша работа.
— А чия?
— Точно преди Разделението много хора са си давали какви ли не умения. Имало е как. Всеки е искал да е с нещо по-специален, ако ще и много шантаво да е, а пък то после се е предавало на децата му. Така че нищо чудно във вашия свят да е попаднал някой, който по наследство е вампир. Същото е за върколаците — това човек да може да кара другите да си мислят, че изглежда иначе, е било много желано умение. Сигурно на вашите просто не им е хрумвало да се правят на друго освен на вълци.
— Надали сред нас има такива. Ние го смятаме за сатанинска работа. И защо си толкова сигурна, че си е наш, а не е ваш?
— Защото когато нашата група се е образувала, е имала условие да няма хора с по-особени умения. За да била стабилна групата. После се оказало грешка, ама вече е късно — търсим такива под дърво и камък, ама не идват лесно. А в групи като вашата са приемали всеки, който е кажел, че вярва в господа. И много често тези с по-особени умения не са си ги харесвали, и са търсели опора в религията. А пък някои не са ги искали никъде другаде. Така че най-особените могат да се намерят точно при вас.
— А защо не можете да си направите хора с по-особени умения? Нали е можело? Или защо не си поканите от при нас? Ох, то пък забравих, че не може…
— Нивото на развитие на групата ни е от преди времето, когато е можело да си направим. Затова и не е позволено. Било конфликт на тезаурусите, и разни там подобни дървени философии.
— А как стават чудесата? Днес иконата на Богородица излекува един мъж с гноясал крак. Както се молеше, и хоп — изведнъж парцалите с гнойта хвръкнаха от крака му, и отдолу беше здрав. И той, и жена му припаднаха. А преди месец на едно дете откъснатата ръка му порасна отново. Докато мигнеш.
— Глупости. Не може да бъде. Това ние не го можем…
— Честен кръст!
— Добре. Ще проверя, и ще ти кажа. Искаш ли сега да ми дойдеш на гости?
— Има ли как?
— Да. Научих как става. Сега ако не ме хванат, ще е направо супер. Дано да няма записи в Центъра за връзка, че там няма как да ги изтрия. Ако знаеш колко забранено е да ти покажа каквото и да било от нашия свят, лошо ще ти стане. Нарушава както Конвенцията за връзка, така и правилниците и на вашия свят, и на нашия.