Помислих за миг.
— Ама тя ще мине през него и ще падне на пода. Нали е само образ.
— Докато минава през него, то ще я провери.
— Как така ще я провери?
— Ще я холоспектро… Ще я види отблизо.
— На него очите отвътре ли му са? И какво ще й гледа?
— Христина казва, че си бил страшно добър на шах. Искаме да разберем колко си умен.
— Страхотно — обади се бащата на Христина. — Мислеше, че съм караконджол.
— Без да те е виждал как всяка втора нощ осъмваш пред компютъра?… Петърчо, ще ни помогнеш ли?
Взех от перваза на прозореца иглата, с която си кърпех дрешките, и се убодох по пръста. След това оставих една капка кръв да капне през нещото. Майката на Христина го вдигна и прибра, а аз внимателно огледах камъните отдолу. Капката кръв си беше там, слава Богу.
— Е? — обърна се майката на Христина към баща й. Той потрака малко време по дъската си.
— Наистина има маркерен ген. Чакай да го идентифицирам…
Христина занаднича през рамото му, и изведнъж подскочи и изкрещя:
— Урааа! Шеста степен на модификация! Честито, татко!
— Ще ти дам аз честито! Откога почна да ми се подиграваш?
— Не се подигравам! Колко пъти си казвал на майка, че предпочиташ да бях момче?
— И майка ти е съгласна.
— И колко време ме мъчи да ме правиш шахматистка?
— Мъченето беше взаимно…
— Имаме ли данни за произхода на гена? — прекъсна ги майка й.
Още тракане по дъската, и малко чакане. След това тримата се вторачиха в кутията на масата, погледаха я, и след това ме изгледаха и изведнъж прихнаха да се смеят.
— Право в десятката — поклати глава майката на Христина.
— Какво ми се смеете? И какво значи шеста степен на модификация? Всичките ли си измисляте разни сложни думи?
— Бедната ми глава — обади се таткото. — Видя ли какво ми докара, мое компютърно чадо? От училищно бедствие стана междусветско.
— Нали все искаш най-сетне да порасна?
— …
— И кой те караше да докладваш пред Съвета? И да поемаш вината?
— А ти защо каза, че Петърчо ме е бил на шах? Нали се бяхме уговорили…
— Защото Съветът искаше да му изтриете паметта!
— И какво толкова? Това е рутинна терапия. А сега ме наказаха.
— Какво ви наказаха? — попитах аз. — И кой, като нямате свещеници?
— Познай какво! — ухили се Христина. — Освен че му забраниха да работи от къщи.
— Амии… Сигурно не са му наредили допълнителна молитва. Били са го с пръчка?
— По-лошо — обади се кисело таткото.
— Наредиха му, ако има основания, да те изтегли в нашия свят и да се грижи за теб! — заяви злорадо Христина. — Така че вече си ми братче! А знаеш ли как се опита да се оправдае той?
— Че вече си има едно бедствие в къщи, и второ ще му дойде много?
Баща й ме зяпна, след това двамата с майка й прихнаха да се смеят. Христина тропна с крак и се нацупи:
— Не е честно! Наговорили сте се!
— А има ли основания да ме изтегля във вашия свят? — разпитвах аз. Сигурно, след като Христина вече ме беше обявила за братче. Дано там да беше по-интересно, отколкото в манастира. — И как ще ме изтегли?
— За ушите — обади се таткото.
— А вашият свят по-хубав ли е от нашия? Стаята на Христина е страхотна, а иначе? И какво е Съветът? Нещо като околийския духовен синод ли? Той ли ви е наказал? А какво са Аугментираните? И какво е това компютър, дето все го казвате? А маркерен ген?
Христина направи отчаяна физиономия, а тази на татко й пак се удължи.
— И как това нещо проверява кръвта, без да я пипне? — продължавах аз. — Само я гледа? На него очите отвътре ли са му? И то расте ли на нещо, или също е машина? И как вижда в кръвта маркерния ген? Той как изглежда? — Огледах кръвта по пръста си внимателно, но не видях нищо особено. — Червен ли е? И как тогава се забелязва? Кажете де, искам и аз да се науча да виждам маркерни гени! Или за това трябва очите да са ми отвътре?
Бащата на Христина извади отнякъде парче плат и си избърса челото.
— После ще ти обяснявам. Имаш ли нещо да питаш преди изтеглянето?… Ох, пардон, взимам си думите обратно!…
— Имам, имам! Защо ми се смяхте толкова преди малко? Този маркерен ген много ли беше смешен? Или произходът му?
— Никак не са смешни — обади се майката на Христина. — Точно преди Разделението няколко студенти по медицина решили…
— Какви са тези студенти по медицина?
— Калфи-лечители — обясни таткото.
— Аха. — За Разделението вече се сещах, че сигурно ще да е Втория Вавилон. — И какво?
— Решили да направят лош номер на една своя религиозна позната. Пробутали й модификация на генетичния набор… Така де, искали децата й да имат много независимо и критично мислене, за да не са религиозни, и тайно й направили нещо. Тя пък разбрала по-късно номера, опитала се тайно да махне или промени модификацията, но нещата само се объркали и оплели още повече, имало разни разправии, и какво ли не. И понеже тя искала да има деца въпреки всичко, нещата били описани в Генетичната библиотека — това е едно място, като манастирската библиотека. И оттам го научихме ние.