— Невероятен е — заяви чичо Ангел, възрастен мъж с посивели мустаци. — Става от игра на игра по-добър. Ако продължава така, не бих се учудил да настигне Арканус.
— Петърчо, запознахте ли се с Ангел Братоев? Несменяемият шахматен шампион на света ни вече десет години, и основният, ъъъ, родител на Арканус.
— Несменяем допреди малко — усмихна се накриво чичо Ангел.
— Страшен син имате — реших да го похваля, за да го утеша. — Нищо, че е толкова малък. Такива мускули има, че му завиждам. А пък как само играе…
Чичо Ангел ме гледаше недоумяващо.
— Искаше да види Арканус, и му показах емблемата… — сконфузено се обади татко.
— Хм… И сигурно си му обяснил как го държиш в ей толкова голям диск? — ухили се чичо Ангел. Всички прихнаха, а татко се изчерви като домат.
— Щом държиш, пробвай ти да му обясниш!
Обясняването продължи към… три секунди? Три минути? Обърках ги тия тукашни мерки. Абе, от обяд докъм средата на следобеда. Като свърши, всички се бяха изпотили, а масите бяха покрити с гъсто изписани листове от тукашния пергамент, хартията. И така и не стигнаха до това да ми обяснят как държат Арканус в онази кутийка. Едно беше утешително — щом хардуерът е като кръстовете и иконостасите, а софтуерът — като Светия дух, значи не са нещо дяволско. Макар че не знам дали на тоя свят има Бог и дявол, де. Даже евангелие още не съм видял никъде. Сигурно вместо него имат други свети книги.
— В кое училище ще го запишеш? — попита чичо Ангел.
— Ще е на персонално обучение. Поне отначало. Ще видим колко ще издържи учителката.
— Сигурно е голяма работа, за да се захване. Бих й стиснал ръката с удоволствие. Впрочем, познавам ли я?
— Как да ти кажа… Помниш ли турнира миналата година? Когато се оказа, че вместо срещу Арканус десетимата играете един срещу друг?
— Дъщеря ти? Ще го обучава?!… И на компютри ли ще го учи?!?!… Посивялата коса на чичо Ангел започна бавно да се изправя, и мустаците му настръхнаха като на котарак преди сбиване.
— Спокойно, той е по-кротък. Може даже да ти помогне за Арканус.
— Какво има Арканус да му помагам? Да го уча на шах? Че той щеше да ме накълца на кайма, ако не ви беше хванала Христина. Чичо Ангеле, а как става това да имаш такъв син? Каква ще да е майка му? Може ли да се запозная с нея? Или я държите в някаква друга кутия?
— Арканус е програма — обади се уморено чичо Ангел. — И съм я правил основно аз. С помощта на някои от новите ти познати тук, и на някои от други светове. Затова татко ти казва, че съм му родител. Това, което си видял, е само изображение. Много е известно, и затова му го сложихме за емблема. Просто е софтуер.
— Значи е някакъв роднина на Светия дух? Какъв му се пада?
Чичо Ангел не отговори.
— Как прикрихте следите му на Ортодокс? — попита какичката, дето дойде последна.
— Отговорникът на света му реши да ги прикрие той лично. Беше здравата ядосан.
— Заради нарушението на Конвенцията ли? — ухили се тя. — Вярно ли е, че е наредил автоматично блокиране на трансмитера, дори за изследователи? И че сте му обещали какво ли не, за да си оттегли нареждането?
Татко изсумтя нещо и ме дръпна да си тръгваме.
— Чакайте малко! — обади се отзад един едър момък. — Петърчо, къде си завършил шахматна школа?
— В Петлевския манастир — отговори вместо мен татко. Кимнах утвърдително.
Едрият момък сбърчи вежди, помисли мъничко, бухна на стола пред един от компютрите и затрака бързо по дъската пред него. Татко ме задърпа още по-енергично. Когато излязохме навън, го попитах:
— Защо се смяха така на Минчо?
— Той много обича хубаво вино, но хич не носи на пиене — след две-три чашки почва да приказва и да прави какво ли не, и после не помни какво е правил, точно като баща ти. И често се шегуват с него на тази тема, въпреки че пие много рядко.
— Защото му се смеят ли?
— И защото работи като спасител към изследователския център. Ако някъде изследователи закъсат нещо, той е един от групата, която ходи да ги измъква. Оправят и по-дребни неща — забравени нередни предмети и други такива. Рядко се налага да действат, но трябва винаги да са трезви, за ако се наложи спешно да ходят някъде.
— Случвало ли се е да трябва да спасяват някого?
— Скоро не е. Но преди десетина години е имало двама изследователи, хванати в едно село на твоя свят. Селяните щели да ги изгорят — нали изглеждали като караконджоли. И нямало как да ги измъкнат пряко, без да се наруши Конвенцията.
— И Минчо и другите са отишли, маскирани като още караконджоли, и са изплашили селяните ли?
— Поискали разрешение от Отговорника на света ви, и се явили не като караконджоли, а като попове. И взели „караконджолите“ със себе си, уж да ги карат чак в Свети град, при Патриарха. — Татко се усмихна.