Татко изгледа мама с угаснал поглед и провеси нос.
— И сигурно си се отказала от ученето? — усмихна се мама. — Да видиш дали няма да стане по лесния начин?
— Че кой глупак кара първо по по-трудния?
— А когато Петърчо научи всичко, което ти не знаеш, какво ще правиш?
— Мммм… Ще ида да научат и мен.
— А не щеш ли да станеш Аугментирана? — попита татко.
— Че какво пък? Нека ми е зле.
— Какви са тези Аугментирани, дето постоянно ги споменавате? — намесих се аз. — Много големи шахматисти ли са?
Татко наведе очи.
— Ами те са… така да се каже… един вид… нещо като…
— Хора, само че с увеличени възможности — намеси се Христина. — Основно интелект, също и други неща. Понякога увеличенията са на наследствена база, и почти винаги има допълнителна киборгизация…
— Ясно. Разбрах всичко. А какво всъщност значи?
— Присаждат им компютри и други подобни неща.
— Тези Аугментирани като дървета ли са, та ги присаждат? Примерно те да са като диви киселици, а компютрите — като круши масловки? Много ли са диви, та да трябва да ги присаждат? И какво всъщност е това компютър? Това че част от него е като кръста и иконите, а част като Светия дух, ясно. А какво е като цяло? Молите му се за благодат и излекуване ли? Как го правите?
— Ъъъ… ааа… ъъъ… — отговори Христина.
Не можах да разбера веднага какво има предвид, ама се сетих бързо:
— А, забравих тогава да ти кажа, че това не е молитва. Казва се: „Отче наш, който си на небето…“
Не можа да ме улучи с лъжицата и вилицата, нито с чинията. Мама успя да дръпне навреме настрани каната с плодовия сок.
— Глупендер! Тъпанар! Непрогледен безпросветник! Тъпчо тилилейски! Изгорял бушон! Праисторическо изкопаемо! Неграмотник! Информационна черна дупка! Намастилен светопровод! Глупчо с глупчо! Образователно недоразумение! Генетичен олигофрен! Селски бивол… или вол, или каквото там беше! Куха калимявка! Пън! Малоумник!…
— Христина, внимавай с речника! — успя да вмъкне мама.
— Тъп е като…
— Не е тъп…
— Вдлъбнат е! Как може толкова да не знае?
— Ей така — кипна ми. — Ако ти беше дошла в нашия свят…
— Изтрябвало ми е!
— … и ти щеше да не знаеш нищо…
— Дрън-дрън!
— Сега ще ми обясниш ли първо какво е компютър, после как се присажда той, и накрая какво са Аугментираните?
— Никакъв шанс — поклати дълбоко глава татко. — Три часа му обясняваха в шахклуба какво са компютрите, и нищо не излезе.
— Глупчовци — заяви Христина. — Толкова е просто…
— Нали? Хайде тогава умната ни дъщеря да се пробва да го докаже. А ако не може, ще е ясно кой е глупчо. Нали, Мария?
Христина хвърли на баща си унищожителен поглед. След това ми махна с ръка:
— Ела в стаята ми.
— Да не би да му го обясни вече? Няма и десет минути — изненадано заяви татко.
— То наистина било просто, татко. — обадих се аз. — Да ми бяхте казали, че е като божиите заповеди, веднага щях да се оправя. Пишеш указания — компютърът ги изпълнява, и толкова! Останалото става от само себе си.
Татко и мама се спогледаха.
— Казах ли ви, че в клуба са глупчовци! — заяви гордо Христина, видя вишневото сладко и се заоглежда за лъжица. Напразно — нейната лежеше на пода зад мен. Наложи се да бърка с пръсти.
— Я да видим колко си му обяснила — заяде се татко. — Петърчо, я кажи на какво се базира принципът на Тюринг?
— Той какъв е?
— Хе-хе… Че ако отговорите на машина не могат да се различат от отговорите на човек, значи машината наистина мисли, както мисли човекът.
— Как на какво се базира? Мисленето на човека и на машината е на еднаква основа. Би било странно да е иначе.
Татко зяпна. Даже мама май се посмути.
— Я виж ти! Христинче, да не си образователен гений? Принципът хич не е прост.
— Какво му е сложното? И едното, и другото се движи от волята на Бога. Защо да са различни?
— Хм… А няма ли все пак разлика между човека и машината? — усмихна се мама.
— Има, естествено. Човекът има душа, машината — не.
— Нали уж бяха на еднаква основа… — започна колебливо татко.
— Мисленето им да. За душата не бяхме говорили.
Мама и татко се спогледаха. Христина прехапа устни.
— Може да съм от село, ама не съм тъп като бивол! — заявих гордо. — А какви са все пак тези Аугментирани? Защо са им присадени компютри? Какво трябва да изпълняват? И не могат ли да го изпълняват и както са си на масите, като тоя на Христина?
— За да помнят много повече и по-бързо, да мислят много по-бързо, да знаят всичко, което знаят хората изобщо, да могат само с мисъл да управляват какво ли не. Да живеят почти вечно, никога да не спят… трудно е да се изброи всичко — поучително започна татко. — Направо са свръхчовеци.