— И аз — въздъхна тежко протоигуменът. Отец Никодим поклати скептично глава така, че му се разкопча горното копче на расото. Пак се ядосах.
— Ще видим!
— Наистина ще видим. И трябва да намерим на Христина по-подходящи дрехи. В манастира няма със сигурност — не ми е известно някой тук да е носил рокли. Да ви хрумва нещо, братя?
Христина се омърлуши.
— Да й ушия, отче игумене? — обади се услужливо брат Харалампий. — Нали знаеш, сръчен съм с иглата.
Чуха се няколко хлъцвания и възклицания. Игуменът отчаяно поклати глава:
— А, не, не, няма нужда, Харалампие. По-добре ще е тя да се справи сама. Момиченце, нали умееш да шиеш?
— През живота си не съм пипвала игла — ухили се до уши Христина и леко вирна нос.
— Наистина ли? Не може да бъде.
— Честна дума!
— Тюх, докъде са подивели тия Безбожници. Добре, че се измъкна от тях… Нека ходи засега така. — Игуменът се направи, че не забелязва отчаяните жестове на брат Харалампий. — Хем ще прави по-малко впечатление и на външни хора, и на братството, хем ако иска да е облечена нормално, ще се научи да шие. На колко години си?
— На осем.
— Я не ме лъжи! Трябва да си поне на десет, ако не и на повече.
— Вие ли ми знаете годините по-добре, или аз? Ох!
— Петърчо, стига си я ритал! — скара ми се игуменът. — Така ли се прави със сестра? Даже когато не е възпитана както подобава! Ти, Никодиме, вярваш ли й?
— Ако му беше родена сестра, охотно щях да го повярвам — сви рамене отец Никодим. — Като му знам соя… Пък и като идва от Безбожници, може и тя да греши. Кой знае?
Христина пак отвори уста, но се усети и я затвори.
— Добре де, добре — предаде се игуменът. — Хайде сега, време е за богоугодни дела.
— Сега какво ще правим? — попита Христина, когато отец Никодим ни поведе към залата за болни.
— Първо ще ти покажем как лекува иконата на Богородица. Да видиш какви чудеса сторва силата на вярата — обясни отец Никодим. — След това сядаме да учим основните молитви.
Христина направи физиономия като когато видя какво се закусва в манастира.
— Влизайте и сядайте тихо. — Отец Никодим ни посочи скамейките близо до вратата. — Отивам да викна първите болни за днес.
— Защо иконата е екранирана? — попита ме тихо Христина.
— Какво ще рече това?
— Обкована отвсякъде с метал. Само лицето и ръката се виждат.
— Това се казва риза на иконата. Сребърна е, с инкрустации от времето на основаването на манастира. Иконата се е появила тук чудотворно, никой не знае откъде и как. И оттогава лекува болни — заобяснявах аз.
— Дрън-дрън!
— Ще видиш.
— А какво е църковно обявено роднинство?
— Третият вид роднинство освен кръвното и брачното… Знаеш ли какво е брак? Женитба? Нашето роднинство е такова, само дето вместо мъж и жена сме брат и сестра. Сега моите тате и мама са и твои. Точно като това на вашия свят е, дето твоите татко и мама са и мои.
— Нашето не е църковно роднинство, а гражданско осиновяване. Разлика от земята до небето.
— Все същата работа. Само дето на вашите свещеници им викат другояче. Сигурно съветници, щом са Съвет?
Отец Никодим въведе в стаята брадат мъж, подпрян на патерици. Единият му крачол се люлееше празен. Зад него вървеше едра, устата жена, която не спираше да приказва:
— … скалата да вземе да се търкулне, и от всичките точно на моя некадърник да откъсне крака, отче! То бива, бива, ама неговото хич никъде го няма! Не стига че…
— Че не носи достатъчно в къщи, и че не се грижи за теб, разбрах, за пети път го повтаряш! — тросна се отец Никодим. — Излез сега малко, да го питам нещо! На теб ти казвам, излез!… Него го остави тук, ще ми трябва. Абе казах ли нещо? Брей, че неразбрано женище… Я кажи сега, човече, ти какви грехове имаш?
— Като да нямам големи, отче — замисли се мъжът. — По други жени не хойкам, че моята жив ще ме изяде. Тя и така, де… Не съм мързелив, работя колкото мога, почитам Бога, уважавам свещениците… Пиех допреди две години, ама спрях…
— Изобщо ли? Нещо не ми се вярва.
— Капка не кусвам вече, отче. Една вечер се бях напил здравата, всичко ми се виждаше двойно. Прибирам се и си мисля какво ли ще ме прави жена ми, и като влязох, гледам — и тя на две жени станала! И оттогава, значи…
— Добре, добре, вярвам ти. — Отец Никодим отиде до вратата. — Жено, влизай вътре! Вървете се молете пред иконата, да видим какво ще стане!
Двамата застанаха пред иконата и наведоха глави.
— Пред икона се коленичи, маскари такива! — скастри ги отец Никодим. — Ама ха! Или не, ти по-добре остани прав, Богородица вижда, че с патериците не става…
— И как ще го излекува този иконата? — прошушна ми иронично Христина.