— Тоест?
— Имам съвсем малко време. Поисках от съвета възможност да се свържа с теб — официално ми отказаха, но татко ти е уговорил за пет минути нелегална връзка да си затворят очите, стига да помогне да се приберете. Накратко, забранено ни е да доближим манастира. Ако вие гъкнете нещо за друг свят, ние отнасяме последствията. Длъжни сме да ви приберем веднага щом намерим как, но това да го намерим си е наш проблем. Така че или трябва да излезете достатъчно далече от манастира, или да се приберете с вашия трансмитер. Който спокойно може да ви пренесе в някоя магмена цепнатина на Хефест, или върху някой ледник на Мидгард по време на виелица, и пак да откаже после. Бягайте от манастира, ние ще ви приберем!
— За нищо на света! — озъби се Христина.
— Господи, защо ме наказа с такава дъщеря! Откъде се извъди такъв инат?
— Питай дядо, той ще ти обясни откъде. Какво става с него?
— Той е в дъното на цялата работа, обзалагам се на каквото искаш! Играят си някакви мръсни селекционно-политически игрички, и ви местят като пешки! Мислиш ли, че трансмитерът ти наистина е повреден? И че случайно те е закарал точно тук, или че случайно не работи вече?
— Ако е така, значи няма опасност да ни стовари където не трябва — намесих се аз. — Отговорникът ще се погрижи за това.
— На вас ви е интересно, но на мен — не! Да си зарежа децата на някакъв примитивен свят, без квалифицирано лечение, сред мръсотии и миазми? Няма да стане!
Христина помълча миг-два. След това започна кротко:
— Мамо, помниш ли, като ми обясняваше защо си се отказала да си Аугментирана?
— Искаш да кажеш, че вече го разбираш ли? Знам, но полза няма.
— Искам да кажа, че обвиняваш другите в свой недостатък.
Изображението я зяпна.
— За дядо ти си дете, точно както аз за теб. И когато си дошла на Академия, ти си се отказала от много повече от квалифицирано лечение и чистота. Избрала си смърт в страшно кратък за него срок. Това обаче е твоят избор, и той го е приел. А ти не приемаш моя избор, който е просто да се видя за малко на свобода. Така ли ме учиш кой от вас двамата е по-справедлив, и кого да слушам?
Майка й отпусна бавно глава. След това, без да каже нито дума, се разплака.
— Мамо… не плачи. — В очите на Христина също проблясваха сълзи. — Ще се прибера скоро, и аз не искам да оставам завинаги тук. Ще ми омръзне… И Петърчо ще ме пази, докато съм тук. Нали?
— Разбира се. Нали си ми сестричка. По законите и на твоя, и на моя свят.
Майка й протегна ръка. Христина се приближи, и двете се опитаха да се прегърнат. Не се получаваше, но те не обръщаха внимание. Поплакаха си малко, докато изображението внезапно не изчезна.
— … И се въртели около тях демони изкусители, и им показвали целия свят наоколо, само и само да спрат от пътя си. И много спрели — четеше напевно отец Никодим. — И предлагали на много от тях да станат и те демони, с дяволски сили в тях, и много се съблазнили. И както някога апостол Петър трижди се е отрекъл от Господа, така те трижди трябвало да се отрекат от света заради Господа, за да го намерят. И много не посмели. И когато и последният верен избрал пътя си, и се врекъл на Бога и вярата, Йосиф Водителя се изправил, както Мойсей навремето, и заповядал: „Разтвори се, за да минат избраниците Божии!“ И се разтворил пред него въздухът, и се появила сияйна врата, през която се виждала обетованата земя…
Вратата на килията се отвори, и влезе игуменът.
— Върви ли ученето, Никодиме? Учи ли се Христина?
— Учи се похвално, отче игумене — усмихна се отец Никодим. Не знаех, че помни как се прави. — Запомня нещата отведнъж, и никога не се съмнява в чудесата. Разбира ги така добре, все едно ги е видяла с очите си. Ако и Петърчо се учеше така, щях всяка вечер да благодаря на Бога. Само дето много немирни са, ама и това все е по негова вина. Таман почне тя да пита нещо, той вземе та я настъпи или сръчка. И тя често му отвърне, и по десет пъти на ден ги разтървавам.
— Ти преди не беше излишно търпелив, Никодиме. Пръчките в манастира свършиха ли?
— Не са, отче игумене, ама как да им свалиш гащите един пред друг?
— Добре, разбрах. Ела сега да те питам някои неща, дето не са за пред послушници…
— Видя ли бе, глупчо! — заяде се Христина, когато вратата се затвори. — И тук ме бива повече от тебе!
— Затова ли пита сутринта отец Йероним на молитва, преди да целунеш кръста, дали го де… дезинфекцират?
— Нали е прибор за обществено ползване? Хигиенните правила изискват…
— А, и често ли го мием попита.
— Вярно, че беше глупаво. Личеше му отдалече мит ли е някога…