— И дали ако го изтъркаш с четка няма да му падне светостта…
— Откъде да знам кръстът ли е попил повече святост, или мръсотията по него?
— И дали като кръстът я излъчва, светостта му не намалява. И дали периодично му я доливаме, и от какво.
Христина се ядоса.
— Ами ти като се сети за Арканус и пита отец Никодим има ли роднини Светия дух, и колко големи са? И дали не ги държат в кутии? Глупчо…
— А ти като се заяде после, че Светият дух имал баща или син или и двамата, в зависимост от тълкуванието? И като пита дали като Господ си е баща и син едновременно, това не е кръвосмешение?
— А ти като пита дали всяка земя си има свой Господ? И ако е един за всички, как смогва навсякъде, и колко пъти е мрял на кръста? И дали затова трябва да може да възкръсва?
— Ти пък го пита и като Господ е трима в един, дали това не е вид лудост? Как го каза? Раздвоение на личността…
— А той отрече, без дори да ми чуе доводите!
— Естествено. Как ще е раздвоение, като са трима? Добре, че се беше хванал за главата, та не чу за Господ и любовницата…
— Ти пък знаеш ли какво е любовница?
— Разбира се. Нечестива жена, която примамва женени мъже.
— Не ги примамва тя, а те сами ходят при нея! И знаеш ли изобщо защо ходят?
— Ъъ, сигурно за някакви нечестиви деяния. Събират се заедно, и… и… — Като се замислих, не знаех какво точно правят. Или ходят да берат нощем дяволски билки, или свалят луната в котле… Трябваше непременно да питам отец Никодим. — И какво си се зачела толкова в тия жития?
— Интересни са. Не разбираш ли за какво става дума в житието на Йосиф Водителя например?
— Същото е като това за Мойсей от Библията. Какво му е интересното?
— Кандидати за свят, който не позволява свободно напускане, е трябвало да докажат адекватността и ориентираността си.
— Какво значи това?
— Да опишат света около тях. Да опишат подробно какво очакват, ако настояват, и какво, ако се откажат. И да се подпишат на три места за заявено желание, с по един месец време между подписите. Учили сме го по история. А вратата към този свят — повечето трансмитери работят по точно този начин.
— Значи се учиш добре по история?
— Ами! Бях се ядосала здравата на историчката, задето ме натопи, че изтрих контролните. И й подправих холото за точно този урок. Да видиш какъв скандал направи после. Тъкмо обясняваше какви велики хора са били прародителите ни, и на холото през трансмитерния портал замаршируваха орангутани…
— Какво е орангутани?
— Вид животни. Амииии… Приличат малко на вашите караконджоли. Нямат рога и копита, но са космати, и не помня имаха ли опашки.
— Те ли са вашите караконджоли? И кой ги праща да ви изследват?
— Глупчо такъв! Вашият Йосиф Водителя с гаранция е разбирал повече от тебе! Ако можеше да си поговорим с него…
— Може, ама не ни ли е рано?
— … … А ако можеше да стане без да умираме?
— Ако той вампиряса ли? Пак не ща. Май даже още повече.
— Светците вампирясват ли? Не може ли примерно да възкръсне?
— Ако можеше да възкръсне, щеше да е Господ. А дали вампирясват светците, де да знам. Ама ако… то обикновен човек да вампиряса е страшно, а светец сигурно съвсем. — Пред очите ми изникна образ: свети Йосиф Водителя, като на голямата икона в черквата, с кръста в едната ръка и Библията в другата, и с дълги извити нокти, кръвясали очи и вампирски зъби като на рисунките от житията. Май беше добре да питам отец Никодим освен за любовницата и какво става, като вампиряса светец.
— Какво сте се кротнали? — обади се отец Никодим, докато влизаше. — Точно между две сбивания ли сте?… Оставям ви сега да учите сами. Довечера ще ви изпитам да разкажете житието.
— Отче, а ако привършим по-рано, може ли да ида да се помоля на екра… иконата на Богородица? — бързо попита Христина.
— Петре, ако я настъпиш още веднъж, ще си легнеш без вечеря! Може, разбира се. Да не си се разболяла нещо?
— А, не, не, тоест да… Нещо не ми е добре.
Отец Никодим я изгледа подозрително, но не каза нищо.
Отец Никодим така и не дойде да ни изпита на житието. Видях Христина чак на вечеря. Отначало помислих, че прави такава физиономия заради храната, но и след това, на вечерната молитва, беше кисела.
— Казвай сега, какво си се омърлушила! — попитах я, като се прибрахме в килията.
— А, нищо особено. Малко ме боли глава. — Тя изтръска металната тапа от ухото си и я пъхна под края на сламеника.
— Нали щеше да ходиш да се молиш на иконата на Богородица? Да не си търсила дали в нея няма компютър?
— Ако знаеш само какви неща има в нея! Сядай малко.
— Благодаря, не ми се седи.