„Получих го“, отвърнал нашият момък, който вече бил старец. „Сега живея по-зле отпреди, ала съм щастлив, и правя хората около мен щастливи. Тъжа за изгубения ми свят, но ще го понеса.“
„Бъди ми брат“, казал духът. „Двамата орем една нива, в един впряг. Както думата назад не се връща, така не ще се върнеш и ти, ала ще имаш дар от мен — преди да си отидеш, вест ще имаш от твоя свят, и вест ще можеш да му пратиш.“
Почакахме още малко, но отец Евлоги беше свършил разказа си. Накрая Христина се осмели:
— Отче, каква вест искате да предадем от вас?
Старецът се усмихна:
— Като му дойде времето, ще разберете сами.
— Значи не можем да се измъкнем от този свят, без Отговорникът да разреши?
— Да. И мисля, че няма да е лесно. Нищо чудно да останете доживот тук — поне ти, момиченце.
— Само че той е направил скандал, че дойдох — не е ли това вече разрешение да си тръгна? — попита Христина.
— О, не е задължително. Нещата далеч не винаги са толкова прости.
— Какво тогава да направим?
— Намерете го и говорете лично с него. Така ще трябва да говори с вас открито. Няма да може да се крие зад неизвестността си, ще трябва да каже неща, с които ще е обвързан после, ще трябва да бъде справедлив. Имате повече шанс да разреши.
— А как да го намерим?
— Не мога да ви кажа. Трябва да го откриете сами. А сега ме оставете. Искам да си почина.
И двамата помръкнахме.
— Отче, а кой е все пак той? Как да го намерим?
Отец Евлоги се обърна с усилие към стената и промърмори:
— Ако потрябва, ще разберете.
— Значи знае кой е! — обясняваше тихичко Христина, докато вървяхме към трапезарията за обяд. — Убедим ли го, ще ни каже! Ще обясним на Отговорника за нашите, ще оправим всичко. Може даже да реша да се върна, ако съм се наситила на тук. А пък знам ли го кой е, като се наситя, ще си поискам сама.
— Не ми се вярва да успеем да убедим отец Евлоги. Всички му се възхищават за бистрия ум и желязната воля. Рече ли нещо, даже игуменът го слуша. Щом ни е отказал, значи има защо, и няма да ни каже. Сигурно е обещал на Отговорника да не казва на никого кой е той.
— Че как тогава ние ще разберем? Няма как.
— Ако нямаше как, нямаше да ни разкаже всичко това. Нямаше да има защо. Значи трябва да има начин.
Христина премълча, докато ни подмине намусеният отец Йероним. След това попита:
— Кой може да е Отговорникът? По принцип е дух — значи е Безтелесен. Само че ходи в образа на обикновен човек, и често са се срещали с отец Евлоги. Значи ползва тяло на човек… Отче Йерониме! Отче Йерониме, може ли да те питаме нещо?
— А че… питайте — обърна се отец Йероним. Беше здравата учуден.
— Току-що разговаряхме с отец Евлоги. Знаеш ли, имал ли е той дългогодишни познати?
— Защо ви е това? — загледа ни подозрително отец Йероним.
— Не му остава още много живот, а ни се иска да го познавахме по-добре — съчиних аз на бърза ръка. — Затова и питаме които са го познавали.
Бръчките по челото на отец Йероним се разгладиха.
— Познати… познати… Доста ще да са били. Допреди петнайсетина години отец Евлоги много пътуваше. Ден не оставаше на едно място. И до Свети град често ходеше, като по-млад преподаваше там, и се говори, че е познавал лично Патриарха, а някои твърдят дори, че му е бил пръв съветник, или учител. Не зная вярно ли е, но нищо чудно. Ум и мъдрост като неговите има само в житията на светците. И доста села надзираваше и помагаше на селските свещеници. И твоето също, Петърчо, знам, че е познавал вашия свещеник добре. Кого ли не е срещал, много известен и уважаван човек е, ако и да е толкова скромен. Тук, в манастира, от сега живите най-дълго са били заедно с отец игумена — близо четирийсет години. Преди трийсет години дойдохме ние двамата с отец Марин, аз бях млад послушник, а отец Марин още тогава беше престарял вече, и никой не му знаеше годините. Протоигуменът е тук от две години преди нас, Никодим дойде към година след нас. Другите са по-отскоро… Не знам повече, питайте останалите. — Отец Йероним махна с ръка и ни обърна гръб.
— Не е достатъчно информацията — промърмори Христина, докато чакахме брат Иларион да ни сипе от гъстата боб чорба. — Откъде да научим повече? А, ето най-сетне нещо за ядене! Умирам от глад! — Дръпна се настрани, за да може брат Иларион да й сипе.
— Като си помисля само, че Отговорникът на света може да е точно зад гърба ми, и да ме наблюдава интелигиентно и да ми се подхилва… Ммм, как вкусно мирише!
Тя грабна лъжицата, но в този момент зад нея се чу шумно мляскане. Обърна се — Георги слабоумният сърбаше направо от паницата и точеше лиги обратно в нея, без да обръща внимание на нищо наоколо. Христина погледна лъжицата с трудно за описване изражение, и бавно я остави на масата.