— Сигурен съм, че ще повярват. Ама нека да е другия път, че сега трябва да тичам вече.
Луната още не беше огряла пода на сайванта, и беше такава тъмница, че едвам виждах къде да сипвам с дамаджаната.
— Екстра винце — ухили се Минчо, докато още пълнех чашата на тате. — Ще го помня, дорде съм жив! — Той гаврътна своята наведнъж.
Трудно е да опиша каквото последва. Караконджолът внезапно смени всички цветове на дъгата — от черното през червено, през жълто, зелено, синьо, та до виолетово. След това отвори уста и нададе рев, от който ми се смръзнаха костите. Метна се навън, завъртя се един-два пъти, и хукна към вратника като бесен, като продължаваше да реве като десет бивола накуп. Стори ми се, че сред рева чух кратко изпискване, миг по-късно последва трясък на строшено дърво. Минаха доста удари на сърцето, преди ревът му да заглъхне по уличката.
Тате ме гледаше смаяно, аз него — също.
— Странен човек — сви рамене тате и надигна чашата. Преди обаче още да я доближи до устата си, я остави бързо обратно и избърса с ръкав очите си:
— Какво е това?!
В тъмното не се различаваше нищо. Наведох се, помирисах чашата, и все едно кон ме ритна в носа. От очите ми бликнаха сълзи, и усетих как стената на сайванта ме блъсна отзад. Нямаше как да сбъркам какво е.
— Христининия боб, тате. Не знам как виното е станало на него.
— Аз май се сещам. Хайде с мен!
Тате пъхна чашата под сламата, и излязохме от сайванта. Външната порта беше разбита и изкъртена. На земята пред къщи седеше мама, и очите й се бяха оцъклили. Като ни видя, се отърси и се опита да стане, но краката не я държаха.
— Какво става бе, жена? Гледаш, все едно си видяла караконджол — попита загрижено тате и й помогна да се закрепи права.
Мама хлъцна и го изгледа с ужас. След това се поотърси, и изведнъж очите й блеснаха:
— Нали беше до кръчмата? Що идете откъм сайванта?
— А, върнах се още отдавна. Срещнахме се тук с Минчо, оня познат на Петърчо, с който си говорихме преди две вечери. И го поканих да седнем под сайванта на по чашка.
— Пиене от кръчмата ли си довлякъл?
— Не. Имах си две чашки скрити в една дамаджана — призна си тате.
Мама го изгледа хитро.
— И не се ли беше вкиснало по тази жега?
— А, екстра си беше. Само жалко, че стигна за по чашка на човек. И повече щеше добре да ми дойде — заяви гордо тате.
— Ти… ти наистина ли го изпи? — Очите на майка ми отново се оцъклиха.
— Само на Минчо, не знам защо, нещо не му понесе — продължи тате дяволито. — Не знам дали си го видяла как тичаше към изхода.
— Видях, ама… Абе, Лазаре, този твой Минчо да не би случайно все пак да е караконджол?
— Глупости! — отрече тате стреснато. — Какво искаш да кажеш — че ще седна да си пия пиенето с караконджол ли? Да не би ти нещо някакъв грях да имаш, та Минчо да ти се е видял на караконджол? — Тате я изгледа.
Мама помълча малко, след това прегърна тате и се разплака. И той я прегърна, след това я вдигна на ръце и я внесе в къщи. Влязох след тях, и дръпнах Христина навън, пред къщи.
— Парна сирена ли имате тук? — започна тя, преди да съм си отворил устата. — Или да ви е нападал мамут?
Набързо й разказах случката.
— Значи и мама, и тате са видели Минчо?
— И още как.
— А мислиш ли, че го е видял и някой друг?
— Сигурно. Чу го как ревеше, а избяга по улицата през цялото село. Надали има някой да не го е чул. А щом са го чули, сигурно ще са го и видели. След историята с напиването на тате сигурно всеки ще изскача при първия звук, да помага, ако трябва.
— С други думи, сгазихме пак Конвенцията и другите наредби? Като се опитвах вчера да поразбъзикам трансмитера, комуникаторът се държеше странно. А преди малко не можех да се включа към него…
— Че защо да сме сгазили? Нали Минчо си изглеждаше като караконджол? Трябва всичко да е наред!
Христина сбърчи вежди, след това бръкна в престилката на роклята, след кратко ровичкане измъкна трансмитера, и затвори очи. Побързах да я хвана за ръката, но още преди да я докосна тя хлъцна и отвори очи отново. Лицето й се вкамени.
— Какво има?
Тя безмълвно измъкна от ухото си комуникатора и ми го подаде. Пъхнах го в ухото си — и зяпнах. Пред очите ми застана схема. Цялата беше издраскана с разни линии, дето значеха нарушения на някакви важни правила — и не знам как, но знаех какво точно е всяко нещо по нея. И че е направена от Отговорника на света ни, и е оставена за нас, да я видим.