— Къде е Доминго?… Вие последна сте разговаряли с Доминго! — внезапно произнесе той.
Тялото му бе изтощено от безсъница, работа и молитви, душата му се разкъсваше от мъка, но това бе същият суров, фанатичен глас на неотслабваща воля, на нечовешка енергия и омраза към всичко земно, глас, който сякаш извираше от олтара на Монтсератския манастир и сега удари душата на Фани, както железен чук би ударил нежна фарфорова ваза. Очите му пак се бяха запалили като въглени и в тях пак светеше демонската безчувственост на същество, което не познаваше, не разбираше човека и любовта.
— О, мълчете!… — прошепна тя умопомрачително. — не говорете сега!
— Къде е Доминго? — повтори той. — Кармелитката ми каза, че сте го изпратили до шосето и той е заминал с велосипед.
— Не говорете! … Не говорете какво ви е казала!…
— Защо? … Боите ли се? — прокънтя гласът му с мрачна ирония.
Той стана от мястото си и се приближи до нея, сякаш искаше да я изгори с очите си. А тя почувствува, че сърцето й отново се сковаваше от омраза към него, че това, което изпитваше преди малко, беше глупост, и сега пак го виждаше такъв, какъвто бе всъщност — студен призрак, изскочил от мрака на вековете, от черния фанатизъм на Испания.
— Избяга при червените! — изхриптя тя с предишната си злоба … Сега мога да ви кажа.
Да, за това… Аз го улесних… и така Оливарес се обеси.
Доминго избяга при червените, Гонзало ще замине с мене… Само вие ще останете тук, вие и труповете… вие и смъртта… вие и безсърдечието ви!
— Значи, вие деморализирате подчинените ми?
— Не ги деморализирам. Те сами виждат лудостта ВИ.
— Вие сте подла!…
— Защо подла? Защото два месеца издържах болницата ли?
— Не я издържахте! Използвахте я.
— За да рискувам петнистия тиф, нали? За да опитате играта си.
— Сполучих напълно!… — каза тя със смях.
— Не сполучихте, но отмъстихте.
— Радвам се, ако е така.
— Зная!… Защото ви липсват други радости.
— А на вас не липсват! …
О! … Блажени.
— Ще получите възмездието си от бога.
— Не се боя от бога! Ни от вас, ни от себе си!
— Това ще продължава само докато вземате морфин.
— Виждам, че шпионската ви служба работи отлично.
— Трябва да й благодарите.
— А-ха! … Защо? …
— Защото ви отърва от военния съд. Доминго е заловен с дрехи, които носят пришит етикет с името на шофьора ви. Нашата „презряна“ служба удостовери, че те са откраднати, а не дадени от Робинзон по ваша заповед…
— Хиляди благодарности!… И какво възнамеряват да правят с Доминго?
— Ще го застрелят публично.
Мъртвешкият хлад, който идеше от Ередиа, облъхна Фани и я накара да занемее. Гневът, иронията и горчивото доволство на злорадството, които изпитваше преди малко, изчезнаха за миг.
— И вие… вие стоите в палатката си! … — прошепна тя с ужас.
— Всеки е твърд по своему. Оная вечер и вие пушехте спокойно пред трупа на приятеля си.
— Нима искате да приличате на мене?
— По нищо не приличам на вас.
От изпитото лице, от посивялата коса и безкръвните му устни се излъчваше зловещо, тържествено спокойствие, безстрастието на инквизитор, който гледа как пламъците на кладата обхващат осъдения. Само в очите му гореше мрачна възбуда, която тя виждаше за първи път у него. Черният пламък на зениците му бе станал по-остър, по-магнетичен, по-жизнен. И тогава тя почувствува за последен път, завинаги, че и този човек бе също като нея някакво абсурдно отклонение от логиката, от красотата и съвършенството на живота, че също като нея и той бе загубил солидарността си с другите човешки същества и затова живееше като самотен призрак под мрачните сводове на своя бог, на своите догми и на своята метафизика, че и той не е друго освен безсмислица, освен дрипа, освен зло…
Тя скочи като ужилена и хукна навън. По-скоро!… Далеч оттук!… Далеч от този човек, от тази палатка, от този лагер! …
— Стойте! … — извика той високо. — Стойте! … Гласът му я закова.
— Какво? …-произнесе тя.
— Направих всичко, каквото можех, за да спася Доминго… Но дон Бартоломео иска да даде пример на подлеците, които изменят на вярата.
— Може би искате да кажете — на Франко!
— Не! … На вярата! — мрачно подчерта Ередиа.
— Съзнавате ли какво говорите?… Кой морален закон позволява на дон Бартоломео да екзекутира в двадесетия век хора в името на вярата?
— Вие не виждате нашата борба… Вие не знаете какво значи за нас вярата. Сега целият испански народ е вдигнал оръжие да се бори за вярата си…